Новият сценарий на Москва за България, натрапван ни от нейните политически марионетки: Първанов, Борисов, Сидеров, Яне и... Трактора Препечатано от тук: КОМУ ВЫГОДНО?

Автор: Калин Манолов

Пуснаха Алексей Петров. Защо?

Очевидно въпреки слабата й драматургия тази пиеса трябва да се изиграе докрай. Сюжетът обаче не е съдебен, нито правозащитен, а политически. Във второто действие ще гърми не пушка, а главни (дотогава) действащи лица. Изненадващо ще се появят нови герои. Развръзката ще е интересна.

Изкарването на Трактора от гаража вещае мащабно пренареждане на играчите в българската политика през годината, която остана до президентските избори, и особено след това. Прокурорите и съдиите, въвлечени в това дело, са второстепенни персонажи. Справедливостта изобщо не е в сценария. Алексей Петров излезе въпреки волята на Цветанов, защото такава е била волята на Борисов.

Сегашният премиер е главният печеливш от влизането на Алексей Петров в политиката, и двамата със сигурност ще подхванат обща политическа игра. Цветанов е излишен в нея. Вътрешният министър стана твърде популярен – до степен, която застрашава личното политическо бъдеще на патрона си. И ще изгърми – но едва ли заради някакви си 6 имота за по-малко от половин милион лева. По-интересно е какво ще се случи след това.

Готовността на Алексей Петров да влезе в политиката чрез РЗС, и особено „огромното му любопитство” спрямо идеята за нова конституция, която партията на Яне Янев лансира от миналата година, дава частичен отговор на този въпрос. Особено в контекста на общия генезис на ГЕРБ, РЗС и „Атака”, за който вече писах. Нямам доказателства, но нямам и никакви съмнения, че и касиерът им е бил общ. Нарича се... Алексей Петров. След като е бабувал на създаването на партиите им, Петров е осигурявал „чисти”, тоест препрани пари и на Борисов, и на Сидеров, и на Янев. Не сам, естествено – чрез българските тайни служби, плод на чиито политически инженеринг са и трите партии. А българските тайни служби, въпреки членството ни в НАТО, все още обслужват интересите на Москва. Кремъл плаща – и естествено поръчва музиката. Дошло е време за „рестарт”. За „нова конституция и нова държава”.

Нуждата е наистина обективна. Липсата на единна и непротиворечива конституционно-правна философия на основния български закон, „компенсирана” от изобилие на нецелесъобразни или лишени от правна логика разпоредби, е ужасяваща. Най-драстичните несъответствия са при съдебната власт, която е структурирана по американския модел на президентска република, и противоречи на българския парламентарен модел на управление. Изборът на президент е присъщ на президентски форми на управление, но в същото време президентските правомощия съответстват на непряк избор. Не е предвиден и механизъм, присъщ на парламентарния политически модел, който да позволява освен взаимно да се одобряват, властите и взаимно да се разпускат. Дисбалансът трябва да се премахне чрез привеждане на конституционните текстове в съответствие с една от двете възможни форми на държавно управление: парламентарна република или президентска република. (ДОЧЕТИ ДОКРАЙ >)