Ще бягам на Запад - та поне да умра в нормална държава, в която живеят свободни хора, а не слуги, скотове и роби, както е у нас Вече втори ден съм без интернет; имало прекъсване на "магистрален кабел" и вероятно повредата ще я отстраняват, според добрите нашенски обичаи, дълго, ще трябва да се чака много време; както и да е, но ето че тази сутрин трябваше непременно да вляза в интернет, за да проверя има ли нови обяви за свободни учителски места, понеже, както вече писах, в тия дни обикаляме училищата в Пловдив и селата около него в едни отчаяни опити да й намерим работа (тя, горката, е начална учителка, а тъкмо за тях, поради намаляване на децата, е най-трудно човек да си намери работа.)

И ето ме в едно кафене с лаптопа, за да проверя обявите, проверих ги, вече са все по-малко (наближава 15 септември), и за няколко минути рекох да напиша нещичко и в блога.

Разбира се, няма да пиша за политика, опазил ме Бог! Ще напиша няколко мисли във връзка с проблемите, които ме тревожат в тия дни. Ако жена ми не си намери работа семейството е поставено пред проблема как изобщо ще съществуваме; моята заплата (тя е заплата на гимназиален преподавател по философия), обременена със заемите, които теглих за да издавам книгите си и списание ИДЕИ, съвсем не може да реши проблема с оцеляването ни през идващата зима. Тоест, неща са тежки, да не кажа някоя още по-лоша дума.

Ще каже някой: защо ни занимаваш с тия толкова лични работи; чупи си сам главата, нас остави?! Прав е, не бива, ама това си е мой блог, това е моят "дневник", ще си пиша каквото искам, понеже съм на крачка от отчаянието; съвсем не ми върви напоследък, и здравословно, и всякак. Тежко е за всички, криза е, ала за някои като мен, дето сами си усложниха живота, издавайки книги, списания и вестници за "народно просвещение и личностно усъвършенстване", сега вече напълно фалираха и са пред банкрут; цепи ми се главата от тия грижи, как да не пиша за това?!

Като пътуваме по селата почнахме да се засичаме с други изстрадали женици като моята съпруга, които също търсят работа. Аз не, но жена ми често си обменя по някоя дума, защото проблемът им е общ. Оказа се, няколко пъти вече чуваме, че да се подават молби и да се чака някой директор от добро чувство да приеме учителка, за която няма протекции отнякъде, е безнадеждна работа. Други пък ни подхвърлиха, че ако нямаш връзки, единственият начин да си намериш работа в днешно време е да дадеш подкуп на някой директор; трети начин нямало. А ние с жена ми обиколихме в напразни опити честно да й намерим работа поне 30 села, и поне 20 училища в Пловдив; идват датите, в които "конкурсите" приключват, никой не й се обажда, няма работа; ето, дойде 15 септември, и нищо; явно някъде бъркаме. Нищо чудно и напълно да са прави тия, дето говорят, че директорите назначавали само хора с протекции и с подкупи; мен обаче не ме бива в тия работи и ето, главата ме цепи как ще изкараме идващата година с една мизерна учителска заплата (синът ми е студент, и за него няма работа); страшно става.

Днес пак ще обикаляме с колата; от тия обиколки, от разходите за гориво, аз пък се охарчих така, че като капак на всичко не знам как ще изкараме този месец; абе що ли пиша наистина, що ли не си се свра в дупката и не замълча; шибан живот - какво друго да каже човек в моето положение?! А трябва да се търси изход, така повече не може да продължава. Пропуснах да кажа, че жена ми от 10 години не си е намерила работа за повече от 10 месеца и всяка есен, пък и през януари, ние сме под пара и все търсим, в повечето случаи безуспешно, работа за нея. В тия 10 години жена ми, която иначе е спестовна и си беше спестила някакви пари, успя да завърши (задочно) първо специализация "начална педагогика с английски език", а като се видя, че и това не помогна да си намери работа, се принуди да запише и магистратура по английски; ето, минаха години, тя и нея завършва, семестриално завърши, остават й още един-два изпита, "държавните". Кандидатства и за учителски места по английски, и пак не става. Ужас!

Аз много пъти съм й казвал да зареже барем тя учителството, ала тя пък, като капак на всичко, си обича много професията, и ето, продължаваме да се мъчим като грешни дяволи. Къде ли грешим, защо ли сме така наказани?!

Не знам. Оня ден й казах, след като знае английски, да заминава на Запад, в Англия и Америка, да става домашна помощница, гувернантка, каквото й да е, че така вече не се живее. Аз съм затънал до гуша в тукашните... работи (щях да употребя една мръсна дума, ама се сдържах), че не мога и да мисля за бягство на Запад, ала тя може, още повече че е все пак млада (на 41 години е). Затова й повтарям да заминава, ама нея я е страх; тя никога не е била в чужбина и наистина я е страх. Аз по тая причина взех да си мисля, че независимо от това какъв съм темерут, и колко ми е скапана специалността (философия), но бих могъл да замина с нея, понеже мога да бъда превъзходен домашен прислужник, да мия подове, прозорци, да мета, да готвя също мога, много ме бива, по-добър съм от готвачите (майка ми ме е учила, която беше главен готвач преди да се пенсионира). Е, мога да бъда и учител и възпитател на децата му, все пак някога философът Аристотел е бил нает да възпитава не кой да е, а самия Александър Велики, но кой ли днес цени философите че да им довери децата си - както направил някога цар Филип Македонски?! Е, не се сравнявам с Аристотел, но виждате какъв велик мъж е възпитал великият Стагирит!

Та ето сега какво ми хрумва: ако някой българин на Запад има нужда от възпитателка (гувернантка) за децата си, а също и от чистач и готвач, нека да се обади, изобщо не държим да ни плаща много, колкото да живеем и колкото да мога, оттам, да продължавам да издавам списание ИДЕИ (то струва 350 евро на 3 месеца). Това е, ако има някой, нека да ми се обади, аз съм един отчаян човек, писна ми, задушавам се тука от мизерия, искам да бягам на Запад - та поне да умра в нормална и свободна държава, в която живеят свободни хора, а не слуги, скотове и роби, както е у нас.