На раздяла и на изпроводяк - към всички, с които цели тридесет и три години сях в орната нива на българското училище Ангеле, днес взех съдбовно решение да се възползвам от правото си на по-ранно пенсиониране - защото резултатите от последния ми контролен преглед са такива, че може да се стигне до фатален край; макар че каквото е писано човеку.

Искам да се разделя цивилизовано с всички, с които цели тридесет и три години сях в орната нива на българското училище. Изпращам ти краткия вариант на историята на моето родно училище, където научих "а", "бе" - и където приключва учителското ми битие. Целият текст е почти на приключване и ако съм жив и здрав догодина, заедно със снимковия материал, ще види бял свят.

Много ти се моля текста, който ти изпращам - и който посвещавам на моите колеги, - да се появи на бял свят в блога ти. Просто много държа на теб и на блога ти, с него аз искам да запазя човешкото и професионалното си достойнство, а заедно с него и едно стихотворение за изпроводяк, в което се оглежда и твоето професионално битие.

Благодаря предварително, макар и вън от системата, ще продължа да пиша на образователна тематика; тя просто е в кръвта ми.

08.09.2010 год.

С уважение: Атанас Ганчев