А за идилията между медии и власт – ярък пример за това е приемането тихомълком на закон за ограничаване на протестите около Парламент, Президенство, Министерски съвет и военни обекти със „зона за сигурност“, която не е посочена изрично. Също така, за протест трябва да се иска височайше позволение 72 часа предварително. (Подробности)

Много, много яко сме се запътили по пътя на Италия… отпреди 90 години.

Одеве гледах по телевизията авторски репортаж „Свобода или сигурност“. В него имаше импровизирана улична анкета.

Петима избраха сигурността, четирима – свободата.

И тези, които избраха сигурността, не се сетиха, че жертвайки свободата си, се оставят на произвола на онези, които им обещават на такава цена сигурност.

Сделка с Дявола, бих казал, ако се интересувах от религията извън нейното социално отражение върху хората.

Абсолютно същото е като сделка с държавата.

Особено с държави дейци, които все повече мязат на Мусолини.

Щото и него много го обичаха. Ама много та много.

Ех, хора! Като няма детски градини достатъчно – съберете се няколко семейства и си ги гледайте децата, вместо да мрънкате за милостиня от властите.

Като ви е задръстено по улиците – пътувайте в една кола с приятели-ортаци, днес с вашата, утре с тази на ортака.

Като ви е скъпо млякото в магазина – идете при млекопроизводителите, хем ще им дадете повече отколкото им плащат изкупвачите (от държавни обръчи от фирми), и пак ще сте на сметка спрямо онова, което ви предлагат (с ДДС).

Като видите, че някой е нападнат от апаши, не стойте, а му се притечете на помощ, вместо да викате полицията, на която този апаш плаща. Като се сдърпате за имоти или други простотии – помирете се, намерете решение, викнете някого, когото уважавате да ви разсъди, не се оставяйте в ръцете на скапаната съдебна система, не трошете време, нерви и пари.

Живейте свободно демек. Не като роби. Като граждани, а не поданици.

Гражданите се погаждат помежду си. Не се сливат в тълпа, остават личности дори когато се събират в групи, за да постигнат нещо с общи усилия.

Написа: Николай Теллалов (Шаркан)