Тия дни ми се налага често да вися на опашки по разни болници и поликлиники - когато човек е най-болен, тогава требе да има огромен прилив на душевни и физически сили, та да издържи на непоносимите чакания даже пред кабинетите за спешно и интензивно лечение! - и, както подобава, ми се случват разни интересни случки. Ето вчера примерно ми се случи това:

Стоя си на опашката пред един лекарски кабинет и изведнъж бабичката до мен изстенва:

- Туй чакане е заради тия пусти "клинични пътеки", дето ги въведоха!

Правя гримаса с лице, за да покажа, че разговор на тая тема не ми е много интересен, ала все пак изразявам някакво половинчато съгласие, та бабата да се успокои. Но за мой ужас това я окуражи да продължи с увеличаваща се страст:

- А за тия "клинични пътеки", и за кошмарната "реформа" в здравеопазването е виновен тоя проклетник Костов, дано душата му никога да не намери успокоение! Дано се пържи в неспирни мъки в ада за вечни времена!

Чувайки тия думи, се удивлявам на проницателността на бабичката за туй, че сякаш успя да напипа някакъв мой оголен нерв. Поглеждам я внимателно, за да видя дали не е някоя от известните пловдивски поетеси от живково време, изпаднала сега в немилост, ала в сбърчканото й лице не разпознавам познат образ. А иначе си личи, че има литературен талантец. И понеже бабата очакваше от моя милост някаква реакция и ме зяпаше кажи-речи със зинала уста, аз промълвих само това:

- Тъй ли? Не знаех. Сигурно е така - това последното го добавих, за да се успокои и да миряса. Ала за зла участ бабата, доловила известно недоверие в думите ми, се запали така, че вече се обърна към цялата опашка със следната кратка реч:

- Затуй стоите тука с часове, щото Костов развали хубавото ни здравеопазване! Да знаете на кой да сте благодарни за туй висене! Клиничните пътеки са негово изобретение. И не само това, за всичко случило се в държавата ни е виновен тоя проклетник Костов, мир да не види душата му даже в ада!

Опашката се поразмърда и още няколко бабички почнаха да клатят глава в знак на съгласие с правотата на говорителката, която сякаш изразяваше най-съкровени трепети на страдалческата народна душа. Другите от опашката мълчаха. Никой, както се полага, не каза нещо противно. На мен хич не ми се говореше в тоя случай, ала не се сдържах и вметнах само това:

- Логично говориш: щом за всичко е виновен Костов, нема начин да не е виновен и за това. За здравеопазването де. Добре, съгласен съм, но след Костов други управляваха, що не оправиха туй здравеопазване, а? Щом Костов го е развалил, що следващите не го оправиха? Ето, Станишев що не го оправи за тия четири години, а?

Бабата понечи нещо да каже, ала изглежда си загуби мисълта, и почна тихичко да ръмжи и да вие от безсилие. Явно не можеше нищо да измисли като реакция, но понеже долови, че моя милост е "гаден седесар", лицето й постепенно почна да става мораво-червено от негодувание. Уплаших се да не вземе да падне и да умре. Но добре че тя успя да измисли що да каже, и го изстреля победоносно като картечницата, с която започва всяка серия от филма "На всеки километър":

- Да оправи, как ще го оправи: оня е зъл гений в рушенето?! То като се обърне колата, пътища много. Горко на младите, какъв кошмар ги чака, нашата вече се видя!

За да успокоя топката благоволих да река:

- Ех, щастливци сте вие, по-старите, барем сте си поживели едно време! Ех, как ви завиждам за тоя живот в рая на социализма! Аз тъкмо усетих сладостите му, и той за жалост рухна. Тъй че не съжалявайте, госпожа! Щастливка сте вий, да, да ви завиди човек направо!

Казвайки тия думи, в един момент се усещам, че май прекалявам, и нищо чудно бабичката да се ядоса съвсем. Ала тя видимо се успокоява; явно е толкова глупава, че даже не усети иронията. И почва да се унася в мили спомени за живота едно време, когато е била млада. А пък моя милост се почувства поласкана, че е успяла да покаже тоя пък известна психологическа прозорливост.

И то се дължи на това, че съм водил многогодишни дискусии по опашките чак от онова време. Щото, да си признаем, опашката е изобретение на комунизма де, не на демокрацията. Да ме прощава тая бабичка и другите кат нея, но не Костов е измислил опашките. Поне това не е сторил. Нищо че, принципно погледнато, за всичко е виновен само той: както снощи благоволи да каже умният Слави Трифонов у телевизора...