Тия дни за мен са крайно... особени: издателят ми каза, че до края на тази седмица ще отпечата книгата ми. По тази причина съм в някакво крайно напрегнато състояние на очакване на нещо силно желано, на нещо изключително вълнуващо: появата на една книга за автора й може да се сравни само с раждането на дете, с чувството, което има бащата, чакайки появата на свидната си рожба на белия свят. Сутрин се събуждам обезпокоен и първото, за което се сещам, е това: какво ли става, дали вече не е станала, може би остава само да й се сложи корицата?!

Между другото, възможно е отпечатването и сглобяването на книгата да се проточи с няколко дена свръх обещаното, случват се всякакви неща - и това не е болка за умиране. Но аз тия дни живея с очакването издателят, г-н Любен Козарев, собственикът на авторитетното издателство ИЗТОК-ЗАПАД - този човек издаде и първата ми книга, и много от останалите! - да ми се обади и да ми каже: готово, получи се, стана, можеш да дойдеш да я видиш! И очакването на това събитие за мен е изключително приятно, все едно очаквам нещо най-силно желано, дълбоко потребно, съкровено.

А пък и тази книга има за мен възлово значение: това е книгата на живота ми. В нея вложих всички ония наистина най-съкровени мисли и идеи, които са ме вълнували, които са ме изпълвали с трепет от юношеството ми та чак до сега, до тия дни, когато съм съвсем зрял човек. Вложих в книгата си ценностите, от които няма да се откажа докато съм жив. И които ще завещая на сина си, пък и на младите - това са моите най-трепетни и вълнуващи мисли и идеи, които ще останат от мен и когато вече няма да ме има на тази земя.

Издателят подхвърли и това: успях да уредя много хубава хартия, ще я отпечатаме на нея! И това също засилва безпокойството и нетърпението ми да видя и да подържа в ръцете книгата си. Но както и да е, трябва да чакам, приятно е все пак това очакване. Скоро книгата ще е факт. И след това ще започне нова мъка: мъката, свързана с разпространението й.

Аз не съм Кеворкян, та да организирам представянето на книгата си в "Шератон", пък и да поканя 80% от "политическия и интелектуалния елит на нацията" на събитието. Аз не съм Иван Гранитски или Недялко Йорданов, та Бареков да ме покани и да представи книгата ми. Българският читател затова няма да се нахвърли жадно да чете книгата ми: жалко е, но най-трудното у нас е книга като моята изобщо да стигне до ръцете на читателя.

Аз, впрочем, добре знам, че моите книги ако стигнат до книжарниците, винаги ще намерят своя купувач и читател. Но не само аз зная това, и някой друг го знае. И по тази причина прави така, че книгите ми никога да не стигнат до читателя. Моите книги просто не се появяват по книжарниците, ето това е най-жалкото. Те си стоят на борсата, а пък книжарите ги отбягват. Не били "пазарни" книгите ми. Защото моите книги са за мислещи хора, а пък книжарите вероятно знаят, че този тип хора у нас e крайно дефицитeн. Не знам, но факт е, че наистина книгите ми изобщо не стигат до рафтовете на книжарниците. Те си стоят мирно някъде по борси и складове и чакат да се случи някакво чудо, та книжарите да благоволят да ги вземат и да ги изложат на вниманието на клиентите в книжарниците си.

И в тази връзка имам една молба към теб, уважаеми читателю на този блог. Можеш да ми направиш голяма услуга. Ако имаш добро сърце ще ме разбереш и ще ми помогнеш. Аз нямам възможността да организирам скъпа рекламна кампания. По тази причина единствената ми надежда си ти - евентуалният бъдещ читател на новата ми книга.

Затова те моля: ако понякога се отбиваш по книжарници, нима е толкова трудно да кажеш на книжаря няколко думи, да попиташ нещо. Примерно това: "Извинете, имате ли книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА на Ангел Грънчаров?". Само това е достатъчно, ако направиш този жест, ако повече добри хора като теб го направят, нищо чудно след време книгата ми да се появи в някоя и друга книжарница, тук и там, а това е достатъчно, аз друго не искам. Можеш да кажеш, че си чел за нея в интернет, и че проявяваш интерес. Когато тук-там почне да се пита за тази нова книга, книжарите у нас, които мислят само за печалба - и, опази Боже, не за култура! - може и да потърсят книгата ми и да я изложат в книжарниците си. Ето това искам от теб, драги читателю на моя блог: нима е толкова трудно?

Предишната ми книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ още не е стигнала до книжарниците включително и благодарение на заслугите на ония известни наши блогъри, журналисти и дори политици, на които аз им изпратих тогава книгата си като подарък, а пък почти никой от тях даже не благоволи да съобщи в блога си, че такава книга изобщо съществува. Надявах се, че понеже книгата ми е за пътя на съвременна България, някой току-виж я изчел, а пък и от един най-чист сърдечен порив току-виж се одързостил дотам, че да напише и няколко думи в блога си за нея.

Но не би: блогърите у нас са умни и честни хора. Не само че не написаха и една дума за това, че авторът им е подарил книгата си, не само почти никой не писа, че я прочел и не изрази впечатлението си, но и дружно, като по команда, всички замълчаха. А най-умните и най-честните даже се възмутиха, че съм бил имал такова грозно очакване и ме обявиха за най-гаден и коварен човек щом съм им подарил книгата си. Няма да споменавам имена, ще им спестя този резил.

Това е положението у нас, нима има нещо чудно?! Всичко май, за жалост, си е точно в реда на нашите си тук български абсурдни работи. Всичко у нас е тъкмо наопаки: най-ценното, примерно една философска книга, изобщо не се цени, ценят се сурогати, непълноценни заместители, търси се скандалното, ценим тъпотиите. Да се наричах Азис, всички щяха да си купят книгата ми, но аз, за жалост, се наричам Ангел Грънчаров. И не съм чалгаджия, ами съм философски писател. Затуй не заслужавам вниманието на нацията. На нацията, съставена в мнозинството си от най-пошли материалисти, които книга в ръцете си сякаш се плашат да държат. Тя сякаш им се вижда... отровна!

Да, и с право смятат така: книги като моята са същинска отрова за безразличния към най-важното, към най-съдбовното в този живот нашенец. Той правилно гледа да не се докосне до тях. Те са отрова и смърт за простотията, за безразличието, за безчовечността, които необезпокоявано се ширят из българските предели. Ето затова моите книги най-старателно биват крити: та да продължава необезпокоявано да се шири толкова драгата на сърцата на мнозина родна простотия...

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!