В блога на Николай Камов под лаконичното заглавие СРАМ са написани следните знаменателни думички, които ме накараха да скокна така от стола си, че за малко да си изкълча гръбнака:

Срам ме е от това, което Европейската комисия каза днес за България. И се чувствам виновен.

Само това е написал, нищо повече! Възторгнах се, понеже малко нещо си падам по психологията - и по психоанализата. А после се уплаших. Ще ви кажа защо. Имайте малко търпение.

Разбира се, наложи се да реагирам светкавично. Впрочем, и други хора са се шашардисали от наистина невероятната постъпка на Н.Камов. Ето какво написах аз в блога на прочутия наш ляв евро-социо-демократ:

Наистина, аз също съм фрапиран: чувство на срам у ляв политик - и дори у политик изобщо! Това е феноменално, това е чудо невиждано: да не искате да кажете, че е проговорила съвестта Ви?!! Ако е истина, това е равносилно на същинска духовна и личностна революция, на коренен поврат в развитието и на "лявата идея"!

Иска ми се да повярвам, че е искрено това Ваше чувство, ала за жалост много се съмнявам.

А иначе е крайно грозно човек лицемерно да говори такива думи: срам ме е, чувствам се виновен! Това е връх на наглостта. Дано наистина и искрено Ви е срам. Дано не казвате тия думи само за да се размекнат някои души на наивници, с оглед пак да влезете поне още веднъж в Парламента. Дано не ги казвате само за да направите добро впечатление и поне малко от малко да понамалите дискредитираността си. Която си осигурихте с това, че благодарение и на Вашия глас тази разбойническа коалиция грабна властта.

Едно подаване на оставка от Парламента, впрочем, ще ме накара да повярвам, че нелицемерно, т.е. искрено пишете горните думи. Когато човек го е наистина срам, е способен и на такъв героичен жест. Що не опитате, г-н Камов?

Написах това, длъжен бях да го напиша. после пък се разстроих: дали пък не постъпих прекалено жестоко с тоя човек: той се кае, страдайки горчиво, а пък аз го бъзикам?! Дали пък моят коментар няма да изиграе ролята на "последна капка", с която на депутата Камов да му призлее дотам, че - пази Боже! - да посегне и на живота си?!

Не се смейте, моля ви се, стават такива кризи, човешката психика е жестоко нещо. Ето защо, понеже ме е страх да не си лепна на душата такъв грях, се моля Камов да не е бил чак толкова искрен в написаните в блога си думи. Дано да си остане какъвто си го знаем, какъвто си е бил винаги...

Преди години - пиша това за по-младите - един "модерен ляв" като Камов каза знаменателните думи, които могат да се турят като мото на прословутия български преход: "Вина поемаме само с мезета...". Авторът на тия злокобни думи се казва Филип Боков, който сега е... познайте какво?... ами той сега е шеф на канцеларията на Дмитриевич-Станишев, или дори е Главен секретар на Министерския съвет! Или поне е пръв съветник на премиера. Пак не се шегувам.

Та на фона на така спонтанните и искрени исторически думи на близкия на Камов Филип Боков - "Вина поемаме само с мезета..." - с пълно основание си мисля, че е опасно да се бъзикаме с казаното от Камов. Защото известно време след казването на прочутите думи от баща й се обеси дъщерята на Боков, Бог да го прости момичето! Ала баща й все си е по върховете, той и съветник на Гоце Първанов беше. Та си мисля, че е крайно опасна психопатологията на този тип хора. По тази причина ме е страх да не почнат в близките дни... масови удавяния с вино - от срам, от отчаяние, от чувство за вина! - сред привържениците на "модерната лява" партия. Знам ли какви чудесии може да ни поднесе животът из Българско?