Как така: къде е доказано, че всичко, свързано с духовното, няма никаква почва у нас - и че непременно трябва да загине?! Здравейте, уважаема госпожо Лайт,

С удоволствие публикувах статията Ви, ето:

Скандалните назначения в българските посолства и консулства са правило, а не изключение

Благодаря Ви че ми я изпратихте, за мен е чест. Позволих си да й сложа друго заглавие (взето от Вашия текст, промених само една дума), за да не се получат проблеми при работата на търсачките и нежелани обърквания на читатели относно авторството.

Госпожо Лайт, позволявам си да използвам случая и да да Ви запитам нещо, въпреки че ми е крайно неудобно. Но вярвам, че ще ме разберете правилно - за разлика от много други хора, към които съм се обръщал с подобни писма.

Списание ИДЕИ, което издавам - и от което излязоха три книжки, четвъртата предстои да излезе до края на септември т.г. - изпадна в крайно тежко състояние и се появи опасността да загине, току-що родило се. Затова искам да Ви помоля: ако познавате все пак по-състоятелни хора с някакъв пиетет към духовното бихте ли ги попитали за евентуално спонсорство на едно философско-психологическо списание за младежта?

Извинете че поставям така въпроса. Просто съм отчаян и съм принуден да търся и да прибягна до всякакви средства за да спася списанието от очертаващата се гибел. Затова моля да ме разберете и като духовен човек да откликнете според силите и възможностите си в тази борба нещо рядко, ценно и потребно, каквото е списание ИДЕИ, все пак да бъде спасено.

Защо пък, къде е доказано, че всичко, свързано с духовното, няма никаква почва в България и непременно трябва да загине?!

Аз си позволявам да не мисля така. Дали не съм прекалено голям наивник?!

Не знам, но знам едно: ако повече хора се ангажират с каузата за спасяване на списание ИДЕИ, шансовете то да бъде спасено нарастват пропорционално на ангажиралите се в тази кауза лица. А ония, които гледат завистливо отстрани и чакат гибелта му рискуват един ден да се покрият с неизмиваем позор.

С поздрав: Ангел Грънчаров