Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: angeligdb
Категория: Политика
Прочетен: 1853998
Постинги: 2816
Коментари: 890
Гласове: 1119
Календар
«  Януари, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Постинг
10.09.2010 18:47 - 67 години от смъртта на Цар Борис Трети, царят-българофил, който обичаше България повече от всичко друго
Автор: angeligdb Категория: Политика   
Прочетен: 3135 Коментари: 3 Гласове:
0



67 години от смъртта на Цар Борис Трети, царят-българофил, който обичаше България повече от всичко друго imageПо случай 67 годишнината от смъртта на Цар Борис Трети Обединител публикувам тук откъс от книгата си УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"), излязла от печат в 2000 г., като този откъс касае неговата дейност за доброто на България, която великият Цар толкова много обичаше:

Няколко са опитите за решително проваляне на българската демокрация и всички те (неуспешни) са все по времето на Цар Борис ІІІ, стъпил на престола през 1918 г. Най-напред земеделският вожд Ал. Стамболийски, който тогава е бил министър-председател, ползващ се доверието на широки слоеве, започва да се увлича по някои "повеи на времето" (идеите на Б.Мусолини), поради което сериозно е застрашена Търновската конституция.

Да оставим това, че Стамболийски искал да прави "република" (интересно е, че сам обаче предлагал – на шега или не – младия цар за президент!), че обичал да се пъчи и да застава на парадите пред Царя (самият Цар е бил скромен човек и едва ли се е засягал прекалено много: все пак Царят е аристократ от знаменит род, а Стамболийски е от село Славовица, Пазарджишко!), че си направил "оранжева гвардия" по подобие на щурмоваците на Хитлер и Мусолини или пък че се самозабравил дотам, че на хоризонта му се мержелеело "вечното управление" на БЗНС. Всички тези неща обаче стават сериозни когато към тях се прибавят грешки на външната му политика (прекалено сближаване с Югославия, на която се "харизва" Македония!), приказките за "земеделска диктатура", неразбирането му за това какво става в Русия и по цяла Европа.

Единственият плюс на широко скроения Стамболийски били притесненията, които той упражнявал спрямо лумпените у нас, наричащи се комунисти, но същевременно този благотворен ефект се намалявал изцяло, тъй като Стамболийски правел същото и спрямо старите демократични и либерални партии, които всъщност направиха България каквато е била тогава. Наистина "такова било времето", но за всичко това Стамболийски си плати с живота, при това прекалено жестоко: и войската (особено радикалните среди в нея), и части на македонското движение, и други сили се обединили срещу него, направили преврат, който посякъл земеделската хегемония завинаги.

Но ако земеделският режим бил в някакъв смисъл "зло" (макар че печелили властта с "по нашенски честни избори", земеделците били демократи, нищо че се опитали да се поставят над демокрацията – което завършило така трагично), то вместо него дошло още по-голямо зло: десетилетна нестабилност в политическия живот, в която Царят е трябвало да употреби цялото си изкуство – за да не позволи хаоса в политиката да доведе до прекалени беди за нацията.

Впрочем, главният разрушителен елемент в Царството постепенно станали комунистите, които най-накрая се обединяват с фашизоидните среди около К. Георгиев (Д. Велчев и др.) и така успяват да доведат – благодарение обаче най-вече на съветските танкове! – трагедията на 9.ІХ.1944 г. Три преврата правили хората около Кимон Георгиев: в 1923 г., 9 юни, после в 1934 г. (19 май), накрая 1944 г. – 9 септември – видно е, че разсипниците на българската държавност били пристрастени към цифрата 9.

Комунистите винаги приемали тези събития като "манна небесна" за разрушителната си бесовщина и активно допринасяли за кръвопролитията (1925 г., църквата "Света Неделя"), преди това тяхното т.н. "Септемврийско въстание", 1923 г., правено по поръчка на московския интернационал, те не пропуснали да се възползват и от беди каквито били започналата през 1939 г. война, а също и от изпитанията, които България трябвало да преживее под германския и също съветски натиск (в навечерието на войната и тогава, когато тя вече се е разгоряла). За 25 години, в които Цар Борис ІІІ е начело на държавата, България е трябвало да се справя с толкова много беди, че заслугите на Царя за довеждането на държавния кораб до триумфа на Обединението (1941-44 г.) са неоценими, никога не трябва да се забравят.

imageПрез всичките тези години Цар Борис, притежаващ в пълна мяра достойнствата на хилядолетната Сакс-Кобурготската династия (управлявала в най-бляскавите дворове на цяла Европа) имал една единствена цел: добруването на народа, предпазването на България от злините, които надвисвали над нейния хоризонт, оздравяването на държавния живот и запазването на свободата и демокрацията. В годините на Първата световна война, в която бъдещият цар е на фронта сред войската, той си дава клетвата при неговото управление България никога повече да не воюва, да не бъде въвличана във войни и кръвопролития – и успява да остане верен на клетвата си.

Цар Борис ІІІ обича най-много от всичко своята родина България, негови са показателните думи: "У нас всички са или русофили, или германофили, или англофили, изглежда само аз съм останал българофил!"; непрестанната му грижа е България и нейното бъдеще. За това, че той, Царят на българите, обичал България повече от всичко друго и работил непрестанно за нея, свидетелство е народната признателност и любов: неговият образ е влязъл дълбоко и завинаги в душата и сърцето на нацията – и оттам не може да бъде изваден.

В тази връзка ще направя едно голямо отклонение:

Преди няколко години, в болница в София, на съседното до моето легло лежеше стар човек, на когото предстоеше тежка, много рискована операция на сърцето. Старецът страдаше, при него често идваха близките му, деца, внуци, правнуци, видно беше че родът му е голям и сплотен, а старият човек изгледаше като патриарх, като старейшина с неоспорим авторитет и внушително достолепие. Той беше от Лозен до София, и тъй като дните в болница са дълги, несвършващи, разговаряхме за какво ли не. Веднъж стана дума за Цар Борис и аз го попитах: "Дядо, а ти виждал ли си го тогава?" Старецът се развълнува видимо, изправи се и, полегнал на възглавницата, разказа следната случка.

“Аз тогава бях младо момче, но вече бях поел някои работи, тъй като баща ми беше запас в Македония. Един ден с конете орях нивата ни, която беше до шосето. Обичах да ора, правите бразди ме радваха, стараех се, а и имахме много хубави коне – ех, какви коне имахме!

По едно време долу на шосето спря автомобил, от него слезе добре облечен господин и се отправи към мен. Казах, че конете ми бяха буйни, и аз изцяло се бях отдал на това да ги управлявам, сигурно съм търчал след тях с изплезен език! Господинът застана встрани, наблюдаваше ме с внимание и по едно време ми каза: "Ей, момче, браво на теб, добре се справяш! Я виж ти, та ти си бил вече прилежен стопанин?! Похвално, браво!" и т. н. Стоя близо половин час, а аз се стараех още повече, окрилен от думите му, той се усмихваше и ми се радваше, а знаете какво правят похвалите на тая възраст!

По едно време рекох да почина, спрях конете в края на нивата, а господинът ме повика при себе си. Започна да ме разпитва едно-друго, бяхме седнали, а слугата донесе кошница с храна да обядваме, бях поканен и аз да похапна. Никой досега не ми беше оказвал такава чест, господинът се отнасяше с мен като с равен и ме възприемаше "като голям" – тъй като много хареса работата ми. Похапнахме каквото Бог дал, спомням си, че ядохме домати, краставици, сирене, кашкавал и много, много вкусен хляб.

imageГосподинът беше много приветлив и аз през цялото време се чудех откъде съм го виждал, изглеждаше ми все по-познат. Когато стана дума за войната и казах, че ме е страх за татко ми, той ми каза да не се боя, няма да е страшно: той се грижел всичко да стане "най-леко" и "без страдания за войската и народа" (спомням си, че тези негови думи силно ме смутиха: защо ли се изрази така?!).

Нещо ме преряза в сърцето, но едва когато на раздяла господинът ми пожела лека работа и бръкна в портфейла си да ми подаде една голяма банкнота да си купя нещо (зърнах за миг портрета на Царя върху нея!) аз изтръпнах: господинът пред мен беше Царят! Смутих се много, изчервих се, даже се разтреперах, не е шега – самият Цар да говори с тебе!

А той се усмихна с благата си усмивка, потупа ме по рамото и ми каза: "Ей, момче, напълни ми душата! Гледай ти, какъв стопанин си бил, да се не начудиш?! Истински, здрав българин, бъди все така прилежен! Обичай земята и наслука!" Стисна ми ръката и скоро автомобилът му се скри на завоя.”

В болничната стая беше станало тихо, даже вечно забързаният млад лекар, който беше минал случайно, се беше заслушал, а старецът се беше развълнувал извънредно. Добави само това: "И друг път съм го виждал, но отдалече. А тази случка никога няма да забравя! Видях го за последно на погребението му; горкият, толкова млад си отиде!". Като каза това, старият човек се разплака, а ние мълчахме, не можехме нищо да кажем.

След няколко дни беше операцията на сърцето на стария човек. Сърцето му не издържало…

В тежките исторически обстоятелства Цар Борис ІІІ постепенно поема върху себе си цялата отговорност за страната. Превратът на звенарите през 1934 г. забранява всички партии, постепенно се налага "безпартийна система", при която в управлението участват личности, а не партии. С помощта на верни офицери Царят успява да се справи с превратаджиите и възстановява парламентарното управление. Към властта са привлечени умерени, разумни и уважавани хора от академичните среди, напр. Богдан Филов, и други от най-активните слоеве, напр. Ив. Багрянов. Времето е такова, че трябва да се забравят партийните ежби и да се работи всекидневно само с мисълта за България. Доверието към Царя е колосално, вярва се не без основание, че само той може да се справи с историческата задача за предпазването на страната и народа от пожара на безумната война, обхванала целия свят. Цар Борис ІІІ се нагърбва с тази задача и я решава блестящо, за което плаща и с живота си.

Неговото дипломатическо изкуство е несравнимо, поради което, преследвайки целта си Царят успява да постигне поредица от победи. България си възвръща Южна Добруджа от Румъния. Ние влизаме последни в Тристранния пакт при липсата на друга алтернатива (когато германските войски са на Дунав и са готови да прегазят страната) и само след много уговорки и гаранции. Във войната България запазва строг неутралитет, български войници не са воювали (докато Царят е жив – и дори година след смъртта му) на ничия страна, включително и срещу Русия (с която запазваме даже дипломатически отношения; "за благодарност" Русия ни обявява война и ни окупира през 1944 г., не зачитайки предложенията на законното правителство!).

Българските евреи са запазени от депортиране в Германия и от неизбежна смърт главно в резултат на усилията на депутати от мнозинството, на лица от правителството и най-вече поради волята на Царя. За няколко години България се обединява в историческите си граници, Македония става част от Отечеството след толкова борби в миналото, България излиза на Бяло море, Източна Тракия е присъединена, ентусиазмът на народа от този триумф е неописуем. При многото преговори с Хитлер Царят твърдо защищава българските интереси, единствено той не се поддава на натиска, "лисицата" Борис ІІІ поставя под контрола си всемогъщия диктатор (Хитлер изпитвал преклонението на парвенюто пред истинския аристократ, какъвто е Цар Борис!).

imageЦарят води изтънчена и опасна дипломация за излизане от тройния пакт, за мир с Обединеното Кралство и САЩ, за навлизане на западни войски в България с оглед запазването й от болшевишкото зло. За реализацията на тази стратегическа цел само смъртта на Царя попречва, а може би тъкмо за да не стане замисленото от прозорливия Цар е предизвикана и неговата смърт. Царят оставя на спокойствие т.н. "партизанско движение", за да има коз пред Хитлер за ненамеса във войната. В края на краищата България е запазена от разорението при пренасяне на войната на българска територия (до септември 1944 г. нито един наш войник не е загинал в пряко участие във военни действия на нечия страна; само терористите-агенти на Москва са проливали българска кръв).

Царят удържа на клетвата си, дадена през 1914-18 година – България никога повече да не воюва – и т.н. Можем да си представим каква трагедия очакваше Родината ни ако начело на държавата не стоеше такъв мъдър Цар, ако властта беше подхвърляна между партиите с различна ориентация към разните "външни приятели" (СССР, Англия, Франция, Германия).

Заради личността на Цар Борис България има авторитет в международните отношения, думата й се чува в европейските столици, никой не съмнява в неговите дипломатически умения, той е достоен партньор на великите личности от това време и ги превъзхожда с непоклатимия си морал, с човечността си. Насилствената му смърт (в това можем да не се съмняваме, той имаше много врагове, които съвпадаха с враговете на България) беше прелюдия към онова зло, което той приживе задържаше, но което без него сполетя Отечеството.  


Тагове:   България,   ЦАР,   смъртта,   обичаше,


Гласувай:
0



1. анонимен - Прекрасно! Прекрасно! Прекрасно!
18.01.2011 16:57
На един дъх изчетох написаното. По-добре не би могло да бъде обяснено родолюбието и значението на Цар Борис ІІІ! Толкова години неговото име беше оплювано и мачкано. Дано вече всички да се убедят, че Царят е бил добрият, а глупавите комуисти - само шайка бандити, които ограбиха кадърните хора, като им направиха Национализация, избиха ги и ги заточиха по лагерите.

От 1943 г. до ден днешен в тази страна не се раждат такива светли лидери, които да я изведат до онова ниво от преди 70 години!
цитирай
2. анонимен - На един дъх изчетох написаното. ...
18.01.2011 16:57
анонимен написа:
На един дъх изчетох написаното. По-добре не би могло да бъде обяснено родолюбието и значението на Цар Борис ІІІ! Толкова години неговото име беше оплювано и мачкано. Дано вече всички да се убедят, че Царят е бил добрият, а глупавите комуисти - само шайка бандити, които ограбиха кадърните хора, като им направиха Национализация, избиха ги и ги заточиха по лагерите.

От 1943 г. до ден днешен в тази страна не се раждат такива светли лидери, които да я изведат до онова ниво от преди 70 години!

цитирай
3. bosakov - На един дъх изчетох написаното. ...
18.07.2016 09:07
анонимен написа:
На един дъх изчетох написаното. По-добре не би могло да бъде обяснено родолюбието и значението на Цар Борис ІІІ! Толкова години неговото име беше оплювано и мачкано. Дано вече всички да се убедят, че Царят е бил добрият, а глупавите комуисти - само шайка бандити, които ограбиха кадърните хора, като им направиха
Национализация, избиха ги и ги заточиха по лагерите.

От 1943 г. до ден днешен в тази страна не се раждат такива светли лидери, които да я изведат до онова ниво от преди 70 години!

"Царят е бил добрият, а глупавите комуисти" - И така нареченият " Цар" е като комунистите. "Цар"-какъв цар бе откъде ни натресаха Германия и Франция оня алхохолик баща му? Ния толкова ли не сме имали Българи с царска кръв? -Имали сме разбира се но не ще ни насадят фриц.Писнало ми е от чуждопоклонници и продажници на България и на Българският народ
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Спечели и ти от своя блог!