Свободата на медиите у нас в последните години е напреднала толкова много, че вече се позволява да има само едно мнение: угодното за управляващите! Иво Инджев в коментар под заглавието Страшен съм, а?! съобщава, че договорено негово участие в едно предаване на БНТ било любезно отклонено в последния момент, а вместо него медията поканила значително по-удобен и сговорчив събеседник, именно Любен Дилов-син. Дори не му се обадили да му кажат, че го снемат в последния момент от предаването, ето какво пише самия Инджев по този повод:

Впрочем, дори и обаждането за отказа не беше по инициатива на домакините: усъмних се и им звъннах да разбера какво става, защото се бях наканил да пропътувам стотина километра за да спазя уговорката. И едва тогава, след няколко прекъсвания на разговора (“лоша връзка”), изплюха камъчето. Камък ми падна от сърцето - толкова са любезни, а да ги злепоставям пред властта! Страшен съм, а?!

Прочетете коментара на Иво Инджев, струва си. Под впечатлението на прочетеното се развълнувах дотам, че и аз написах там следния коментарец:

Така е, който не се подмазва и не хвали Негова Милост Президенто, он нема да се показва по телевизоро! Това е! Виж Дилов как са го поканили, щото с Негова Милост Президенто е в отлични отношения и нищо чудно и на лов да го покани: а Вас, драги ми г-н Инджев, ще Ви покани на лов друг път, дръжки!

Моя милост откак стана блогър – то това беше в далечната 2006 година; впрочем, тогава създадох блога си във връзка с вълненията на президентските избори, когато трябваше да избираме между Гоце и Сидеров! – и то не какъв да е блогър, а такъв, който също не цепи басма на управляващите, а най-малко пък на Негова Светлост Гоце, установих, че от този момент не само че никъде не ми публикуват статиите, но и че ония, които ме поканиха в разни телевизии – в БНТ, в „Нова“, в TV2, в Битиви даже съм се показвал! – повече не повториха да ме канят, явно някой силно им дръпна ушите.

Чат-пат тук-там ме канеха, а в последните години, откак съм и чест гост на този (на Инджев) блог, вече никъде, абсолютно никъде не ме канят. Дали пък и мен не ме е сполетяла част от Вашата слава, г-н Инджев, на проклет, несговорчив, непредвидим, опасен събеседник?! Гледам, Едвин Сугарев също изобщо не го канят. Иво Беров тоже. И други такива „капии“ не ги канят никъде.

Явно всички тия симптоми идат да потвърдят добре известния факт, че свободата на словото и на медиите у нас в последните години е напреднала толкова много, че вече се позволява да има само едно мнение: именно онова, което изобщо не вреди на управляващите… а камо ли пък на Свещената Особа на Негова Милост Президенто!