Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: angeligdb
Категория: Политика
Прочетен: 1783584
Постинги: 2816
Коментари: 890
Гласове: 1118
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Постинг
07.03.2010 10:07 - Що предизвика тъй яростния гняв ахилов на венценосеца Гоце Първанов - и от що се определя тъй нежната душевна ранимост на г-н Президента?
Автор: angeligdb Категория: Политика   
Прочетен: 586 Коментари: 2 Гласове:
0




imageimageНакратко казано - защото явно вицепремиерът Дянков, без да си дава точно сметка какво прави, т.е. един вид даже без да иска, успя да напипа и да рани "ахилесовата пета", сиреч най-слабото място на венценосеца от Сирищник. Има два момента, нуждаещи се от внимателно психоаналитично вникване и тълкуване, които се явяват предполагаем извор на свещения първанов гняв: че не е млад - и че не е милиардер. Ще изложа своето разбиране, изводите, до които стигнах - понеже, знайно е, Гоце Първанов е мой отдавнашен, най-интересен и дори любим обект за психологически изследвания: виж поне Мона Лиза от Сирищник и… Мастурбаторът (опит за психоаналитичен портрет).

За жалост тук не мога да отделя подобаващо внимание на всички значими моменти в толкова богатия за психоаналиците текст, имам предвид стенограмата на разговора между Първанов и Дянков. Да се диви и пита човек защо Гоце Първанов е наредил така спешно да бъде публикувана тази стенограма - може би го е овладял ненадеен импулс към осигуряване на по-голяма прозрачност на управлението ли? Да имате много здраве от мен, но не е така: майсторът на политическите сделки, комплоти, съглашателства и заговори Гоце Първанов се бои от истинската публичност и гласност както даволът се бои от тамяна. Явно някой го е подвел да сметне, че по тоя начин си осигурява някакъв мним "нравствен реванш", ако думата "нравствен" изобщо нещо означава за изпечен стар лъжльо като Гоце Първанов. За такива като него повечето от думите имат коренно различен смисъл в сравнение с обичайния, при такива всичко е извратено, изопачено и превратно. Така например когато някой върши подлости, гадости, мърсотийки, когато някой най-безочливо лъже и маже, такъв в очите на Първановци изглежда, че е най-достоен и заслужил човек. Че е така се запитайте защо Гоце даде орден "Стара планина" на Ахмед Доган, на Манджуков, на Тодор Батков, на Иван Славков, на Тошо Тошев (агент Бор) и прочие, и тъй нататък.

Явно за Гоце думи като "морал" и "нравственост" вече нищо не значат. Интересно е в такъв случай какво иска да покаже като публикува стенограмата - и защо изобщо се е съгласил на тази среща, след като вече достатъчно се изложи, когато реагира като ощипана непорочна девица (мома) на една незлоблива шега от страна на нашия вицепремиер. Аз си имам своя хипотеза по тия въпроси, позволете ми да я споделя.

Интересно е, че тоя Дянков без да иска постоянно вбесява такива рудиментарни останки от комунизма у нас като "феодалните старци" от БАН, като "експертите" от "мозъчния тръст" около Президента, които Дянков съвсем спонтанно нарече малоумници, като, накрая, самия Президент Гоце, който, както може да се открие в стенограмата на вчерашния им разговор, изпитва неприкрита яростна озлобеност спрямо г-на Дянкова, щото, очевидно, този последния, като носител на един американски манталитет и стил на общуване, лази по най-дълбоките нерви на венценосеца от Сирищник. Защо ли е така, каква е тази несъвместимост между двамата, явяваща се извор на гоцевата злоба и дянковата фриволност спрямо венценосеца? - ето този въпрос, чини ми се, е възлов в предприетото изследване.

Аз за Гоце достатъчно съм писал и той за мен отдавна е нещо като прочетен вацов вестник - ако някой изобщо може да е толкова ненормален, че изобщо да чете такива вестници. Гоце е типично порождение, израз и символ на най-презряния подлизурковски комсомолско-комунистически манталитет, на онази крещяща комуноидна безличност, която него специално можа да го изстреля до такива сияйни върхове, за които Гоце не е сънувал даже и в най-мокрите си младежки сънища: Гоцето, младежът със сталинистки перчем от Сирищник, седна на креслото на бая си Тодара Живкова, което е и причина за тоталното сгромолясване на бедната му до невъзможност душевност! В резултат единственото, до което можа да стигне тази крещяща безличност и душевна нищета на нашия обект на изследването, е това, че он можа да си купи луксозна ловна карабина като байтодоровата, на второ място, че можа да заслужи положението си да е руски троянски кон не само в нова, некомунистическа България, ами и да стане такъв дори в такива опасни от интимно-съкровената му гледна точка "империалистически съюзи" като Европейския съюз и НАТО. Спомнете си, че същият този Гоце, по нареждане от Москва, преди има-няма десетина годински маршируваше начело на процесии от хептен изкукуригали червени бабички и старчета, които носеха лозунги като "НАТО убийци" и прочие. Тази душевна патология на нашия герой, водеща до пълната му неадекватност спрямо съвременните реалности, е нещо, което непременно трябва да се отчита, ако искаме да проумеем що-годе основателно поведението и държането на наш Гоце в една действителност, която е напреднала дотам в развитието си, че он отдавна изглежда като изпосран от кокошките в Сирищник лозунг върху шпертплат (тъй ли се пишеше тая дума?), на който пише, че "Комунизмът е ум, съвест и... какво друго беше?!... на нашата епоха".

Че Гоце е крещяща по екзистенциалната си непълноценност безличност и душевна нищета се забелязва с обикновено око и дори с ухо - имам предвид когато се вслушаме в абракадабрите, в нелепиците, в невъобазимите по скудоумието си баналности, с които изобилства неговото иначе претенциозно, ала съвсем кухо и нищонеказващо слово. Та в тази светлина е напълно нормален израз на спомената безличност това, че Гоце неизбежно и необходимо изпада в неудържим бяс, когато забележи американско-европейската по духа си освободеност и фриволност в държането на западен човек като Дянков. Забележете как прекрасно наш Гоце се разбира с кремълския авторитарист Путин, със севернокорейския вожд Ким Чен Ир (тъй ли се наричаше тая останка от тъй милия на сърцето гоцево автентичен севернокорейски комунизъм?!), с разните му там средноазиатско-узбекски тирани и с... - с кой друг, то комай други не останаха?! - което обуславя ужасната самота на героя на този очерк. Който тъкмо по тази причина се е оградил с невероятни по скудоумието си останки от нашенския комунизъм като генералите Марин и Колев, скудоумни също като него самия - и дори малко повече, ако това изобщо е възможно. В системата на несвободата и безличността, наречена комунизъм, се полага вождове да са ония, които въплощават в най-пълна степен крещящата екзистенциална непълноценност, без която комунизмът изобщо е невъзможен.

И на фона на тия душевни ужасии, чудовища, най-перфидни патологии и странности, които имаме в раздираната от неразрешими колизии душа на многострадалния ни президент като пълен контраст изпъква толкова човечния, освободен, импулсивно говорещ, спонтанен, симпатичен наш вицепремиер. Който стигна дотам да каже, че бил приличал на Брад Пит (ако не бъркам?), а пък бившия премиер Дмитрич, представете си, тъй бляскаво определи като "съсел"; което доведе Позитано до тих, но буен бяс и до неудържима лудост, които се засилваха от това, че сред техния предимно рускоговорящ експертен състав комай никой не знаеше какво е това "съсел". Дянков е просто свободна и успяла личност, която на фона на комуноидните рудименти в българската публичност, които я окръжават, изглежда като бяла врана. Което именно и вбесява особено такива като Гоце, наистина изпитващи неудържим бяс, когато пред тях с искрена усмивка свободният човек казва какво мисли: понеже те никога, представете си, изобщо не са имали в главите си мисли, а винаги са говорели със заучени клишета, с баналности, с убийствени по скучността си тривиалности. Мисля, че конфликтът Дянков-Гоце всъщност е израз на дълбокия екзистенциален конфликт и на несъвместимостта между свободната индивидуалност и личностност, въплъщавана от вицепремиера, и яростната, враждебната, злобна, тъпа и жестоко ощетена - спрямо всяка, даже и най-елементарната проява на личностност - непълноценна комуноидност, на която най-завършен израз е толкова печалния образ на наший многострадалний президент.

Дотук се постарах да ви представя най-базисните основания на конфликта Дянков-Гоце, както го виждам аз. Може още много да се пише в тази насока, но спирам дотук, защото това не е научно-психологически опус, а публицистична статия. Сега минавам към отговора на въпросите, които поставих в началото. Наистина, какво подклажда толкова яростния първанов гняв: че не е млад - или че не е милиардер?

Подмятането, че не е млад, чини ми се, по-жестоко нарани тъй чувствителното президентско сърце, щото жизнената непълноценост, която е негов модус вивенди, получи своя безкомпромисно ясен израз в дянковите думи: "Определено не е млад...". За материалист като Гоце, за който нищо друго няма значение, освен материалното, именно такива неща като тела, най-вече човешки, женски и прочие, като вещи, като пари, коли, пушки-карабини, роги на узбегски козли, и прочие, и тъй нататък. Тук искам да припомня още един случай, който доведе до невъобразим бяс тъй ранимото президентско сърце: когато преди време сайтът "Опасните" писа, че таваришч Първанов се бил заразил с някаква срамна болест, щото, представете си, си бил падал по малки момичета, а пък някоя от тях му била подарила спомената срамна и гъделичкаща болест в слабините. Сещате ли се какво стана тогава?

Ще ви припомня логическата връзка на събитията, които тогава се развиха тъй скорострелно, че публиката, както обикновено става у нас, ги проспа: първо отмъстителният Президент натисна протежетата си в тайните служби да разберат кой е написал грозната статия и чий е сайта "Опасните"; службите не се засуетиха, ами действаха мълниеносно, и даже се престараха: набеденият за собственик на сайта "Опасните" Огнян Стефанов, журналист, набързо беше пребит и изпотрошен с чукове. Като, за жалост, тогава Президентът не можа да получи пълно удовлетворение, и то главно заради проклетите демократични времена, в които живеем, т.е., за жалост, не можа да получи отрязаната и положена в тепсия глава на Огнян. Та се питам в тази връзка какво ли удовлетворение си е пожелал чувствителния ни Президент, след като подмятането "определено не е млад" бърка таман в раната му, щото, знайно е, с немладостта идат и такива ужасяющи неща като импотентност, невъзможност да задоволява щенията на плътта си и прочие?!

Всъщност Дянков наистина никъде не е споменал, че Първанов е милиардер, напротив, отрече това; сърцето първаново е получило ужасните си конвулсии тъкмо заради подмятането "определено не е млад", което, колкото и цинично да ви изглежда, посочва тъкмо болното място на любимия ни президент. Поради което моя милост, единствено заради изискванията на психоаналитическата професия, а не заради друго, е длъжна да направи необходимия, но толкова неудобен за негово превъзходителство извод, а именно: явно нещата в интимната сфера на наший любимий Президент съвсем не са бляскави, което напълно обяснява и тъй неудържимия му бяс по повод на едно толкова безобидно подмятане, а именно подмятането, че "определено не е млад". Чини ми се, че точно тук се и намира търсената ахилесова пета, слабото място на нашия любим Президент, което и обяснява изцяло вътрешния психологически смисъл на конфликта Дянков-Първанов.

Има и едно допълнително основание за горния извод: забележете как Гоце през цялото време на вчерашния си диспут с Дянков все говори за другия момент, именно за "милиардеството" си, което, по неговите думи, било жестока обида не само за него, ами и за целия му род, за цялата му фамилия, т.е., доколкото разбирам, за цялото тъй китно село Сирищник, в което предимно е локализиран географски неговия род. Прави ли впечатление това нещо: как съзнателно Първанов отмества същностния за съзнанието му момент, именно, че не е млад, за който единствено може да бъде държан отговорен Дянков, като ни насочва към второстепенния, именно, че бил милиардер, пък макар и немлад? Който е запознат с най-елементарните изисквания на психоаналитическото изкуство сам ще си направи потребния извод: рефлексът към лъжене, който така добре, доказано добре е развит у нашия уважаван Президент, го подтиква да отмества същината на въпроса, да го пренасочва към "социално приемливата" му страна - докато сексуалния мотив, който всъщност е водещия, умишлено бива изместван на съвсем заден план. Което и потвърждава тезата ми, че всъщност Президентът е обиден най-вече на подмятането дянково, което логически води до предположението за крещяща сексуална немощ на венценосния представител на народа на Сирищник. Предполагам, че и в Сирищник, както и в останалата чяст на България, сексуалната мощ на мъжа се счита за субстанциално основание и оправдание на съществуването му, т.е., според президентско-народната представа, само ако е нерез, единствено тогава мъжът е истински мъж. Което и обуславя и предопределя жестоката нараненост, която изпитва президентско-народното сърце при всяко съмнение в това, че този или онзи мъж, особено пък г-н Президентът, не е образцов нерез.

Това можах да споделя тук като най-първо приближение към същината на въпроса. Ще спра дотук, понеже очеркът стана доста дълъг. Искам да завърша с нещо, което, струва ми се, не бива да бъде подминавано с невнимание.

На едно място единият от президенските хора подхвърля, че канцеларията на Президента по друг случай била преровила целия интернет, за до открие всички възможни интересуващи я информации и реакции. Признавам си, на това място изтръпнах: то е признание, че канцеларията на Президента на Республиката непременно е чела, между другото, и моя блог. За статията "Мона Лиза от Сирищник... " моя милост е заслужила пребиване ако не с чукове, то поне със съпове, т.е. да бъда разразяна на тънки филийки. А за тази статия каква ли участ ли ще заслужа?!

Подхвърлям това, защото ако тия дни или малко по-нататък ми се случи някаква случка, да знаете защо ми се е случила. Щом Данков, вицепремиер на законното правителство на България, вчера едва не беше набит собственоръчно от разярения Президент, то каква ли участ е приготвена за един свободномислещ философ, който обаче, тъй или иначе, бърка в най-интимните рани на многострадалната президентска душа? Длъжен съм да отбележа, че ме е страх само от бавната, мъчителната смърт; а иначе от смъртта по начало не ме е страх, понеже философстването, по твърдението на Сократ, не е нищо друго освен приготовление за смъртта, което аз всъщност постоянно правя - откакто се помня. Та някак ще я преживеем смъртта, само да не е бавна и мъчителна, само за туй ще си позволя да помоля президентските джелати тоя път. Да действат смело със сърпа през гръкляна и толкоз - туй ми е предсмъртното желание.

Хайде лек ден на всички и простете за злокобния край на този очерк. Той е израз на инстинкта ми за самосъхранение, който едва ли обаче ще ме спаси...

imageАбонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ > кн. II на сп. ИДЕИ



Тагове:   Гоце,   определя,   гняв,   Нежната,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - sUAtHCCcwtMBYVz
24.05.2011 06:12
The forum is a brighter place tahkns to your posts. Thanks!
цитирай
2. анонимен - ELFanSSrfROwtPJAN
24.05.2011 14:49
moroBu <a href="http://knrcbaxmgway.com/">knrcbaxmgway</a>
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Спечели и ти от своя блог!