Авторката на статията Кой набеди Спаска Митрова за национална героиня?, г-жа Анелия Петрова (Детройт, САЩ) ми написа следния имейл, който си позволявам да публикувам и тук, понеже поставя твърде значим, един вид от първостепенна обществена важност, въпрос:

Здравейте, г-н Грънчаров!

Благодаря Ви за всичко, което направихте за моята статия и нейното популяризиране в българското блог пространство! Снимките, които сте приложили са просто чудесни, благодаря Ви за грижата!

За съжаление, българските ежедневници, на които изпратих материала, не проявиха интерес към него - повечето от тях дори не си направиха труда да ми отговорят. Докато други откровено ми заявиха, че не могат да вземат самостоятелно решение за неговото публикуване. Честно казано, този отговор ме стъписа - къде отиде свободата на словото в 21 век в една Европейска държава?!

Междувременно, искам да Ви поздравя за интересният блог и материалите в него: глътка свеж въздух в родното интернет пространство.

Сърдечни поздрави,

Анелия

Здравейте, Анелия,

Радвам се, че можах да направя нещо за популяризирането на Вашата толкова интересна и правдива статия, която разбулва една грозна манипулация ("баламосване на благодушния електоратец"), родствена на онази, която преди време ни устроиха с медицинските сестри-либийки. Разбира се, че "честните медии" у нас няма да публикуват статията Ви: у нас отдавна статии, имащи дързостта да казват истината, не се ползват с благоразположението на уж "свободните" ни медии. Такова, за жалост, е положението у нас. Което е страшно.

Единствен остров на свободната мисъл и на свободното слово у нас си остана интернет. И то не целия, понеже и тук напредват платените писачи и манипулатори, чиято задача е да занимават хората с простотии и увъртания, та белким никой не започне да се пита за истински съществените, за най-горещите български въпроси. Даже и в интернет се толерират най-вече ония, чиято задача е да изкривяват истината, да я замъгляват, да сеят илюзии, да спомагат за объркаността и ценностната дезориентация на съзнанията. Срещу тази тотална експанзия на лъжата в медийното пространство на България останахме да се борим неколцина "последни мохикани", като бройката ни вече е не повече от пръстите на едната ръка. Това е положението: България не е Америка. И Европа не е. Както се вижда, заприличали сме в това отношение на средноазиатските деспотии.

Така че в тази задушна обстановка Вашата статия беше нещо като глътка свеж въздух, за което аз Ви благодаря че я написахте; за наш срам я написахте Вие, дето се намирате толкова далеч, Вие забелязахте първа и имахте достойнството гласно да изречете нещо, което ние, тукашните българи, както обикновено, успяхме да проспим.
С поздрав: Ангел Грънчаров

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ > кн. II на сп. ИДЕИ

Разгледах съдържанието на сп. "Идеи" и се надявам да го намеря. Може ли една молба - да включвате повече статии на млади философи, студенти или други и повече съвременна философия, би било много интересно.

Напълно съм съгласен с Вашето предложение. Във всяка книжка на списанието ще се стараем да има колкото се може повече талантливо написани текстове, чиито автори са млади хора. Проблемът е списанието да стигне до тия хора и те да се почувстват добре дошли като автори на страниците на списанието. С времето и това ще стане. Сигурен съм, че ще стане. Щото това списание е насочено главно към младите, най-нормалното е голяма част от авторите му да са млади хора...