По повод изявлението на господин Георги Моцев, както и последващото на г-жа Мария Петрова:

Ей, вие ми бръкнахте в здравето с този Александър Йосифов!?

Значи, аз мислих да кандидатствам „Музика“ в НБУ, защото отвсякъде в последните години чувам, че нивото в Нов Български университет било много високо, че „климатът“ бил по-различен от всички останали музикални институти (в т.ч., в сравнение и с Музикалната академия!), че имало много добри и подготвени преподаватели, като между другото, последното е сигурно до голяма степен – вярно, защото познавам някои от тях и споделям това мнение.

И така, изведнъж: Блага вест за кандидат-студента, виждате ли, професор Александър Йосифов бил „такъв, и такъв, и такъв“! Дали да вярвам? Или – да не вярвам?!

Не в това е въпросът!

Колко му е на един млад човек, да му „пуснеш фитила“ и да бъде разколебан?!

Веднага искам да кажа, аз не съм „първа младост“, вече минавам 30, близо десет години съм свирил по кръчми из цяла Европа, посдиплих малко „мъни“ и искам да си взема най-сетне академичното музикалното образование. Бях решил, Нов Български университет!

Тук, както по-горе се изразих, ми бръкнахте в здравето! Не че е кой знае колко важно, Александър Йосифов ли преподава там или не преподава – до колкото ми е известно, срещу добрите пари, които студентът плаща всеки семестър, има право, съответно и да си избира преподавателя (или, не съм прав?!?!). По-важното е, че хората от моето поколение, особено тези, които поживяхме десетина и повече години на Запад и се изживяваме повече или по-малко като категория „свободни хора“ с разкрепостено мислене, същевременно се сблъскваме (след повече от 20 години преход!!) с такива пост-комунистически Мастодонти!

Не г-н професорът Йосифов е основният проблем?! А колко (??) са такива като него, приобщени и прислонени в Академичните български учебни заведения, в това число, и в НБУ!

В „Програмата“ си Нов български университет пледира и претендира за нов демократичен творчески подход на обучение. Прочел съм Сайта „от кора до кора“. Нашето поколение – чете! Поколението на баща ми – верваше. За това сме на този хал.

Ние, не вярваме на празни приказки. Четем. И, ако не ни е ясно, питаме. Е, и аз – простете – питам: ако този нов демократичен подход от Програмата на Нов Български университет включва и приобщаването на подобни пост-комунистически Мастодонти в преподавателския екип – първо: кое е „новото“ в така изградената „демократична“ Програма, и, второ: все пак, колко такива екземпляра от типа „Вечната Амбър на Пост-комунизма“ тип Александър-Йосифовци ще ми преподават, за да си правя, в края на краищата сметката?!

И не само аз, разбира се!

Написа: Евгени Лазаров