Преведох току-що статията на г-жа Новодворская - за да се чете от по-младите. Който знае руски, нека да я чете в оригинал, като ползва дадения линк. Много трудно се превежда г-жа Новодворская, понеже има невероятно богат език. Изпотих се докато я превеждах. Но си струваше: статията й е великолепна!

Понеже на всичкото отгоре казва истини, които отдавна е време да осъзнаем и ние, българите. Щото огромната част от нас продължават да живеят с представите и догмите на бивши роби за комунизма - поради което още съвсем не можем да се наречем свободен народ. И позволете да отправя един въпрос към вас, драги сънародници:

- Хей, хора, хей, българи, докога ще търпим паметниците на съветския окупатор да стърчат във всеки български град?! За какво изобщо са тия паметници?! От какво ни "освободиха" руските болшевики-комунисти - от свободата ли?! Затова ли толкова ги почитаме и ги търпим?! Кога ще сринем без остатък не само Альоша в Пловдив, но и паметника на "Съветската армия-освободителка" в София?! И паметниците и в другите градове на България трябва да бъдат сравнени със земята.

Защото аз знам едно: докато тия паметници стърчат над главите ни, в десет Европейски съюза да влезем, пак ще си останем роби - и деца на роби! Народ, който почита с паметници окупатора си, взел без остатък свободата му, такъв народ не заслужава да бъде наричан и смятан за свободен. Такъв народ е робски народ. Народ без национално достойнство. И такъв народ, няма как, си заслужава жалката участ...