(Тази тема е от поредицата Лекции по гражданско образование)

Личността и безликата общност

Другояче казано, този проблем може да бъде преформулиран така: как моята личност се отнася към “надличности” - но и "безликости"! - като група, общност, държава, нация, страна? Как става така, че отделната личност все пак устоява на натиска на надличното? Следва ли личността да се остави на моделиращата инвазия на социално-надличното, или е длъжна да му противостои, да устои на натиска му? Още по-просто казано, какви са чистите варианти на отношение между личност и социум?

Ще се опитаме да хвърлим известна светлина върху тия базисни за разбирането моменти.

1.Отношението личност-общност, “аз” и “другите”

Или, ако трябва по друг начин да се изрази същото, какви ситуации са възможни и необходими в отношението между аз-а и другите; проблемът “аз-и-другите” е проблем, който не може да бъде оставен без внимание.

“Аз”, “ти” и “те” са трите значими модуса на човечността в нейната необходимост, субстанциалност. Тази последната задава фундамента на така многоликите човешки отношения, които тук се опитваме да разберем и “анализираме”, тя обуславя тяхната динамика. Отношенията между “аз” и “ти” в цялата им многоликост са предмет на етиката и психологията, те формират една култура на отношението към другия индивид, която е изключително важна – понеже ляга в основата на всичко останало. Най-внимателно съм изследвал тия зависимости в своите книги “Животът на душата: психология” и “Етика на достойнството: изкуството да се живее”. Поради което тук няма нужда да се повтарям – който се интересува повече, може да се обърне към споменатите съчинения.

Индивидът (отделното човешко същество, личността) е “градивен елемент”, изграждащ групите, общностите. Всяка група се състои от индивиди, които, както и да погледнем на тях, са различни, са личности, са раз-личности. Групата в отношението си към личностите, съставящи я, може да има следните отношения:

а.)уважение към и признаване на самобитността, оригиналността, уникалността, своеобразието на всеки конкретен индивид; групата няма право даже да се и опитва да натрапва на личността някакви ограничения, рамки и пр. на поведението й, това е признато за прерогатива на самата личност; ПРОДЪЛЖАВА >