Добре известно е, че у нас голяма част от природонаселението е податлива на всякакви лъжи и илюзии, от което именно се възползват упоменатите леви шмекери и гнусните популисти. По тази причина в последните години България стана средище на неудържимо-буен цъфтеж както на лявото политическо лъжене, така и на най-наглия популизъм и на крайната демагогия. В резултат българската популация е крайно отвратена от кажи-речи от всичко, от политиката, от политиците, от партиите, дори и от самата демокрация, накрая и от свободата по принцип и изобщо. Тия настроения обаче са манна небесна за лъжльовците и популистите, които сега изживяват нов подем. От което излиза, че справянето с тази напаст из българските предели е все по-проблематично.

В тази връзка тази сутрин ми хрумна идеята да опитам да изработя един популярен политически лексикон за разпознаване на левите политически шмекери и на най-безскрупулните популисти, който може да е особено полезен в очакващите ни дни и месеци на най-гнусно ляво-популистично политическо лъготене. Просто ми се иска да направя списък на ония коварни думички, които са особено приятни на левите и популистки лъжльовци, и с които те успяват да прелъстят средностатистическия нашенски наивник. Който много по-късно успява да се освести и да осъзнае, че отново са го преметнали, ала след време забравя всичко и отново и отново е все по-податлив за възприемането дори на най-изтърканите лъжи и красиви популистки обещания. Аз отдавна се каня да започна една серия от статии, свързани с политическия избор и политическата култура на природонаселението ни, в които да изтълкувам и разнищя най-основателно същината на най-важните явления и закономерности както на политическото говорене, така и на политическото действие. Ето сега с работата по този лексикон начевам изпълнението на тази своя назряла задача.

Най-лесният начин за откриване на ключовите думички, явяващи се каркас на лявото политическо лъготене, е да се вземе някоя по-фундаментална реч на някой по-видающийся негов представител, примерно на президента Гоце Първанов, който се е усъвършенствал дотам в безскрупулното лъготене, че заслужава титлата на най-изтънчен ляв словесен еквилибрист. Проблемът обаче е, че Гоце Първанов в последните години сякаш изпадна в ужасна криза в туй отношение, понеже изглежда стигна до най-тъпия възможен край, който можеше да го сполети: той вече даже и сам не си вярва на това, което говори, а какво ли пък остава някой друг да му повярва?! В резултат нашият уважаван държавен глава бълва вече само съвсем несвързан поток от най-безсмислени лъжи, т.е. той, горкият, достигна до най-висшето ниво на лъженето заради самото лъжене, това, впрочем, вече е връх на изкуството на лъженето, поради което е съвсем неподходящ пример за моя лексикон, който все пак трябва да съдържа ония думички, които, подобно на въдица, трябва да служат за захапване от най-баналните, малоумни, наивни и съвсем заспали български шарани.

Доста перспективен в отношението, което мен ме интересува, е лъжливият и склонен към всякакво хулиганство съветски малчик Дмитрич, който се подвизава в последните години като премиер на многострадалная Республика Болгария. Тоя специално може да говори с часове, без нищичко да каже, но го казва така, че особено крайно склерозиралите червени бабички постоянно по време на говоренето му си бършат сълзите и сополите, бликнали съвсем спонтанно и в израз на умиление пред красноречието му; напоследък в туй отношение имахме даже трагичен инцидент, когато 83-годишен фен на словоохотливия ни премиер, само като зърнал красивите му и нежни велеречиви устенца, до такава степен се развълнувал, че сърцето му не издържало, и човечецът починал, Бог да го прости - нали четохте във вестниците тази трогателна и милозлива информация?! Същият този Дмитрич успя да сащиса в последно време не кой да е, ами дори самия Брюксел, като се изяви до такава степен с нахалството си, че брюкселските чиновници вече ги втриса, като си представят, че отново може да им се наложи да изслушат някоя дълга и предълга реч на болгарский премиер; горкият Барозу най-много пострада в туй отношение. Та давам тия примери, за да покажа с колко трудна задача съм се заел, дръзвайки да почна тази сутрин писането на един по-опростен политически лексикон за разпознаване на леви лъжльовци и на най-гнусни популисти и демагози също.

Но ще се опитам, какво да правя. Ще разделя задачата си на два аспекта: да посоча първо най-употребяваните правила на нищонеказващото ляво-популистко лъготене, и, на второ място, да изброя някои ключови думички, които, като се повтарят порядъчно смесени и омесени, да ни подсещат, че пред себе си имаме изпечен ляв лъжец-популист-демагог.

ПРАВИЛАТА И ТЕРМИНИТЕ НА ЛЯВОТО И ПОПУЛИСТКО ЛЪГОТЕНЕ:

● Натрапчивата, устойчива употреба на местоимението в множествено число "НИЕ" (в смисъл "ние ще направим...", "ние ще създадем...", "ние ще работим..." и пр.) е точен белег, че пред себе си имаме един ляв политически лъжльо или безскрупулно-нагъл популист; за сравнение ще кажа, че десните политици се познават по това, че казват "АЗ", примерно "аз ще направя..." и пр.;

● Когато някой политик постоянно говори за "ХОРАТА", за някаква си там маса от безлично-тъпи и презрени "хора", на които той фалшиво се умилква, това означава, че пред себе си имаме изпечен ляв лъжльо или гнусен популистки спекулант;

● Предпочитането на формата на бъдещото време пред сегашното, именно употребата на магическата частица "ЩЕ", когато се употребява най-настойчиво, също е показател, че пред себе си имаме ляв или популистки шарлатанин, който нещо се опитва да ни баламосва и будалка;

● Когато някой политик злоупотребява с т.н. "позитивни думички", именно говори все за "ГРАДЕНЕ", "СТРОЕНЕ", "ПОСТИЖЕНИЯ", "УСПЕХИ", "КРАСНОРЕЧИВИ РЕЗУЛТАТИ", "ВЕЛИЧАВИ ПОДВИЗИ", "НАРОДНИТЕ КОПНЕЖИ" и пр., и т.н., и ала-бала, това означава, че отново става дума за безпардонен ляв лъжльо и популистки подмазвач, който, разбира се, все гледа да ни изработи така, че белким му ПОВЕРВАМЕ;

● Ония политици, които постоянно сторват мили очи на НАРОДА, които се умилкват на "НАРОДНОТО ЦЯЛО", които реват с цяло гърло, че непрестанно работят за "НАРОДНОТО ДОБРУВАНЕ" или за "ОБЩЕСТВЕНОТО БЛАГО", такива политици няма как да не са леви шмекери и лъжльовци - или пък няма как да не са най-гнусни демагози, стараещи се да приспят чувството за истина у гърдите на наивния гласоподавател;

● Ония политици, които постоянно изпадат в крайно отвратително самохвалство - "Ний сме истинските българи!", "Ний сме най-социално загрижените!", "Ний ще ви оправим, мамицата ви, само да ни паднете!", "Ний постоянно страдаме с вашите страдания!", "Ний сме като вас, ний сме най-обикновени хора от народа като вас!" и пр. - такива политици няма как да не са най-гнусни леви лъжльовци и популисти;

● Политиците, които се натискат все да ПОМАГАТ на тоя или оня, но не, разбира се и опазил Бог, на конкретен жив човек, който си има име, а на цели слоеве, примерно на "социално слабите", на "бедните", на "унизените и оскърбените", на "живеещите в мизерия", на "народните низини" и пр., като тяхната "помощ", разбира се, е все виртуална, сиреч е в бъдеще време, такива политици, знайно е, са си най-банални леви и популистки лъжльовци;

● Политиците, които крещят, че като вземат властта, всекиму нещичко ЩЕ ДАДАТ, т.е. ония, които залагат на ДАВАНЕТО, значи спекулират най-нагло с желанието на хорицата-шарани да ПОЛУЧАВАТ наготово от държавата на разни и всякакви благинки (по-висока пенсийка, по-високи заплати и пр.), разбира се, са си най-обикновени леви лъжльовци и най-безсрамни популисти;

● Когато един политик набляга на СОЦИАЛНОТО в противоположност на индивидуално-човешкото, т.е. когато той борави с ТОТАЛНОСТИ от типа на "народът", "масите", "хората", "ний", другояче казано, оня политик, който злоупотребява с думички като "общество", "социум", "социално", "обществено" и пр., такъв политик си е най-безцеремонен ляв лъжльо и гнусен популист.

И така нататък, този списък няма как да е завършен, аз към него ще прибавям нови дефиниции, стига да ми се открият по-ясно в съзнанието. Предлагам и вие да предлагате ония черти на лъжльовското ляво говорене, които са ви направили впечатление - ще ги прибавим към списъка, та да сътворим заедно един пълен комплект от термини и принципи, които в съвкупността си ще обособят неизбродимата вселена от леви лъжи, шмекерства, спекулации, увъртания, извратености и пр.

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >]