Уважаеми г-н Грънчаров,

Проблемът, които този път засегнахте е действително сложен, не за друго, а защото той почти не съществува в съзнанието на съвременния българин. Този въпрос аз лично сам го поставял пред много хора и реалния отговор, които съм получавал в крайна сметка е “Не знам...”.

Сега естествено е отнова, което споменавате за историческата връзка и въобще с миналото, но то не стои само на дневен ред.

Може би един по-пълен отговор ще се намери, ако разгледаме тази мисъл, като complex.

1. Що се отнася до историята или до миналото – с пълна сила може да се каже, че то е нашата митология. (Митология в абстрактния смисъл на тази дума). Истината е, че българинът е имал кратки времена на възход и дълги периоди на падение в цялостната си история. Това е много показателно. Когато говорим за турското робство (защото то е най-близката травма в съзнанието на българина) трябва обаче да споменем някои много важни особености, които често се пропускат. Аз препоръчвам писанията на нашите възрожденци да се четат по-често, защото те са много интересни в тази насока.

a) дългият период без собственост, без аристокрация, без държава, с опростена кастова система, създава чувство за безтегловност по относчение на самия себе си и подтиква възприятията единствено и само в подчинност от вън. Той е един слуга, който живее от подаянията на господаря си;

b) оттук и второто обстоятелство, свързано с душата. Тя не може да се развива и остава на нивото на животното – т.е. никаква чувствителност за проблеми извън сферата на физичното. С право като се цитира Паисий трябва да се наблегне на втората част от предговора към "История славяно-българская", в която той аргументира не обходимостта да се знае миналото със следния довод: “… за да не паднеш плен другиму…”;

Това по отношение на миналото.

Що се отнася до сегашното, там нещата стоят по същия начин, защото ние в последните 50 години нямаме развитие, нито дори застой, а пълна деградация. Вследствие на различните културни и исторически промени в рамките на 100 години, които са крайно противоположни, се достигна до задълбаване на така наложената от миналото деструктивност в поведението на българина. Неговата връзка със света се изразява единствено и само в материален план.

Не съм завършил темата, ще я разширя...

Благодаря Ви и приятен ден!

(Коментар от Константин)