“Да няма богати” или “да няма бедни”? Това е крайно важен въпрос. В ХХ век бяха проляти реки от кръв заради илюзията, че ще настъпи всеобщо щастие ако няма богати, ако богатите бъдат избити. А според мен решението на същинския проблем е просто: за да има колкото се може по-малко бедни, трябва да има колкото се повече богати. Не богатството е проблем за човечеството, а бедността. Богатството не може да е лошо нещо, щом като към него всички се стремят. Ще се поясня какво имам предвид. Ще тръгна отдалеко. Ще разкажа една кратка история, която научих преди години. Тя касае станалото в Русия - една страхотно богата страна, разорена изцяло от комунистическия волунтаризъм. Руският народ е преживял за тия години комунизъм такива унижения и такава ужасяваща бедност, каквито дори човешкото въображение не може да си представи. Неслучайно в 30-те години на ХХ век при т.н. “колективизация” на земеделието в СССР се стига до страшен и жесток глад, довел и до прояви на… канибализъм. Имало е случаи, при които майки са убивали някое от децата си, за да нахранят останалите. Кошмар! Ужасно и непредставимо, но е исторически факт. Дори и само за това на комунизма никога не трябва да бъде простено… Но моя пример е за друго. Когато избухнал болшевишкият метеж, някаква богата дама един ден чула, че на улицата нещо става, че много хора крещят и била крайно заинтригувана. Тя изпратила слугинята си да иде и да разпита какво става и какво искат тия хора. Слугинята след известно време се върнала и казала, че е избухнала “революция” под лозунга “Долу богатите!”. Дворянката (така в Русия наричат аристократите) се замислила и казала: “Интересно, преди около век моят прадядо-декабрист е бил изпратен на каторга в Сибир, защото декабристите са се борили в Русия да няма бедни! А тези хора искат да няма… богати! Странно, много странно!”. На тази дама стопроцентово не са й позволили дълго да размишлява над този казус: скоро тя самата е била лишена от цялото си богатство. “Революцията”, пожелала да се вземе богатството на богатите, довела наистина до възцаряването в Русия на най-ужасяваща бедност. Бедност, каквато историята не познава. Довежда до страдания и унижения, които днес едва ли можем даже да си представим… Премахването на частната собственост влече след себе си най-ужасна бедност. Собствеността – това истинско “налично битие” на свободата – непрекъснато ражда богатство и просперитет. Западната цивилизация на свободата доказа и показа това. Е, днес в Русия отново има богати. Баснословно богати даже – както подобава за една наистина богата страна. Жалкото е, че и там, пък и у нас богатите сега са тъкмо наследниците на ония, които едно време са направили “революцията”. “Революцията”, избухнала в името на това да няма вече… богати. Каква ирония на историята! И каква жестока несправедливост… Но има и нещо още по-важно – и по-лошо. И у нас, и в Русия сега управлява олигархията, генетично свързана с комунизма. Олигарси са представители на едно малцинство, което владее всичко, цялото богатство, управлява както си иска, а пък “демокрацията” е просто фасада. И нашата, и руската олигархия всъщност е една най-нагла плутокрация – власт на богатите, които правят така, че всички други да са бедни. Ето как комунизмът изтълкува по свой начин и пазара, и частната собственост, и демокрацията. Това е най-жестокият проблем на посткомунистическите демокрации. Едни “демокрации” със съвсем явен разбойнически облик. Трябва да се мисли какво може да бъде направено за да се отървем от това зло. Иначе горко ни… Но едно трябва да се знае: не богатството е злото, а узурпирането му от една своекористна върхушка, която успя да превърне по най-разбойнически начин своето политическо господство в икономическо – и пак също така и в политическо. Това е наистина раков тумор върху тялото на младите демокрации. Ала има нещо, на което можем да се осланяме, което дава надежда. То се свежда до убеждението, че свободата поставя всеки на мястото му. Ако народът, ако индивидите покажат автентично гражданско съзнание и лишат узурпаторите-плутократи-олигарси от политическо влияние и господство, то механизмите на свободата, пазара, законността и живота ще довършат останалото… И днес вероятно има честни хора, които с труда, с инициативата и с… ума си успяват да създадат и богатство, и достоен живот – и то не само за себе си. Защото богатият човек няма как да не създава шансове и за ония, които нямат нищо – по-скоро имат само себе си. А това съвсем не е малко – то е извора на всички богатства…

Много хора живеят в богатство, защото разполагат с финансови средства с които могат да закупят стоки. Масовия човек (независимо от финансовото му състояние) не забелязва изобилието около себе си. Безпрецедентно в историята свръхпроизводство и свръхпотребление само заради финансовия резултат, а той заради конкуренцията, корупцията и откровената война срещу себеподобните и природата.
Затова насочвам вниманието към онова, което имаме или ползуваме без да сме платили за него (или окрали). Също и към преформатиране на ценностната система от "богатство на всяка цена" към "споделяне с всички". Недоминиращият пол е носител на ценностите (жените). Ако те не направят необходимата крачка, ние - не мъжете, а всички - сме заличени като вид или поне като цивилизация... Може би така и трябва да стане?
Жените много добре разбират това, но може би не отговорността си? Мъжът, доминиращия пол е изпълнителен в материален план. Той не е впечатлен от "дълбокомислените" въпроси, а е зает с това да осигури на стратегическо ниво парите, храната, подслона, почивката в чужбина, кожените палта, козметиката и т.н. .... за жената. Това може да коства нова война, арогантно подхлъзване на конкуренцията, работата до късно и т.н. Мъже и жени, помислете за това! Закъсали сме много, но е поправимо.
Не да се борим срещу богатите или срещу бедността, а за образование и възпитание от нов тип (то го има, но е крайно непривично и непопулярно за европейската цивилизация).