От вчера чета книгата на Евгени Тодоров "Записки по българския преход" и не мога да се откъсна - такова нещо не ми се беше случвало от отдавна; даже тази сутрин, представете си, ставайки, се запитах дали да пусна компютъра или да продължа да чета книгата, което е съвсем необичайна дилема за мен. Реших проблема като осъзнах, че мога да вляза в интернет и да пиша за книгата, която чета - което и правя сега.

Всичко, за което пише Евгени, ми е много близко, преживяно е и от мен, но погледнато от неговата гледна точка за мен е изключително вълнуващо; на това основание се дължи пристрастяването ми към неговата книга. Сега разбирам колко интересни пък могат да бъдат тези истории, разказани от сладкодумен разказвач като Евгени Тодоров, за младите, за поколението на свободата, за ония, които нищичко не знаят за годините на прехода от комунизъм към нормално човешко общество. Друг е въпросът, че такива правдиви книги, отразяващи самия живот в това все пак доста интензивно време, което преживяхме, могат най-убедително да ни покажат защо все още не сме станали нормално и доволно от съществуването си човешко общество.

Който е гледал клипчетата, представящи нашия разговор по неговата Пловдивска обществена телевизия, знае, че там, по време на разговора ни, ние двамата си разменихме книгите, аз му дадох моите книги за същото това време, именно "Българската душа и съдба" и "Страстите и бесовете български", а пък той ми даде книгата си за прехода. И като се върнах се зачетох, та вчера цял ден, и ето, почти съм стигнал средата; още един ден и ще я дочета непременно. Тогава ще напиша повече за нея, защото тя поставя много въпроси.

Оказва се, че аз съм възприемал случващото се от една позиция, а той от друга, което води до допълването на нашите възприятия - до една цялостност. Ето това показва колко е ценно личностното възприятие, как незаменими с нещо друго са описанията на тези историйки и случки, в които се преплитат личностното и социалното, човешкото и "свръхчовешкото", на което често индивидът е жертва. Чест му прави на Евгени, че още в самото начало на прехода се отдава изцяло на това така примамливо, рисковано, крайно тежко битие на изцяло свободен човек - бизнесмен, предприемач, делови, практичен човек - на което аз, признавам си, нямах смелостта изцяло да се отдам, а се отдадох само частично. В някакъв смисъл това, което съм искал да правя, но не съм намерил сили и решимост, той го е правил; аз обаче се отдадох изцяло на писане, на "интелектуални дейности", свързани с психологията и философията (в това число и практически: Центърът за развитие на личността); а може би аз пък съм правил това, което той е искал, ала не е намерил време да прави. Може би точно на това се дължи силното влияние на неговата книга върху моето възприятие, не знам, не съм сигурен, но ще продължа да търся отговор на този любопитен въпрос.

Ако желаете да научите кажи-речи всичко за българския преход, погледнат от една оригинална страна, поровете се в блога на Евгени "За Прехода", а пък ако можете, купете си неговата книга, защото, каквото и да говорим, книгата е незаменима с нищо друго. Убеден съм, че разказите на Евгени силно ще ви впечатлят и ще се пристрастите към тях като мен. Аз лично научих доста неща и като автор от него, които сигурно скоро ще повлияят на писането ми, понеже съм все пак доста възприемчив човек - когато се касае за нещо стойностно.

Хайде чао, стига толкова за днес, отивам да почета още малко преди да тръгна за работа... лек ден ви желая!