Няма още месец, откакто книгата ми ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА (Вечното в класическата и модерната философия) излезе от печат, и вече получавам оттук-оттам безкрайно ценни за мен читателски отзиви, които ми показват, че ненапразно е отишъл трудът, който вложих за написването й:

Прочетох великолепното представяне на този все още неизвестен поет от Монтана - Иван Иванич (Духовният аристократ Иван Иванич и ръкописът на неговия дневник, който предстои да излезе като книга съвсем скоро). Ангеле, ти пак разтърси душата ми. Просто нямам думи, каквото и да кажа ще бледнее пред този изумителен изказ, който удивлява!

Ето и удобен случай да споделя и аз прочетеното от мен в "Изворите на живота". Малко е да се каже: "Харесва ми!" То е нещо много повече. Намирам удивителна прилика с моята същност. Как точно долавяш човешката душа в нейната дълбочина! Поразително е. Имам чувствто че ме познаваш толкова добре...

Така сигурно ще усети нещата всеки, който прочете книгата. Да си призная, започнах да подчертавам силните моменти, но се оказа, че трябва да подчертая абслютно всичко - въпреки това не се отказвам.

Ще ми се да цитирам дадени абзаци, ще стане много дълго, но нищо:

"... любов съществува не само между мъж и жена, между родител и дете. Любовта, любовното отношение може да пронизва всичко онова, което съставя живота, а също и целостта на съществуващото и неговата душа и същност, т.е. истината на битието ни..."

(Написа: Ана Грег, Велинград)