Честити ви 21 години от началото на края на българския комунизъм... а краят му още се чака де, но както и да е!

 

Днес е 10 ноември. Една дата, която, както и да погледнем случилото се тогава, на 10 ноември 1989 г., ще си остане все пак в българската история. Ний, българите, сме различни, а различните българи, разбира се, по различен начин ще отбележат 10-ти ноември. Примерно чувам, че Слави Трифонов тая вечер щял да има за почетен гост внука на толкова милия комунистически диктатор на България, именно Тодор Живков-младши. Всички почитатели на учиндолския народен кумир с умиление ще слушат простоиите на тоя нахалник Тошко-младши, не по-малък нахалник от Тодор Живков-Старши и, естествено, ще проронят по некоя сълзица за "убавото време на дядо му", когато сиренето беше по 2 лева, а лебецът - по 26-36 стотинки; ех, идилия, идилия, каква идилия: маай лебец със ефтинко сиренце и си щракай с пръсти! Идиотите по българските земи никогаш не са свършвали, а и сега не са на изчерпване, напротив, плодят се като хлебарки...

Аз пък искам да ви предложа да отпразнуваме днешния ден като чуем песента "Ламбада", която точно тогава, в онова време, беше станала хит, и ний, възторжените поклонници на свободата, танцувахме по площадите под ритъма на "Ламбада": за да отбележим ден първи на българската свобода. Тая песен в моето съзнание завинаги ще си остане свързана с тоя прословут ден първи на българската свобода; ето, послушайте, пък ако можете, се овладейте и от духа на онова все пак славно време, когато за първи път свободно си поехме дъх, щото диктатурата и тиранията се сгромолясаха сякаш за един ден:



А тогава бяхме и млади, кръвта кипеше във вените ни, и ето, търкулнаха се цели 21 години. А днес, независимо от постиженията ни, пак сме унизени: путиновият емисар Гоце Първанов е президент, а пък поклоника на Тодор Живков-Старши и негов бивш бодигард, именно Бойко Борисов, е премиер на България!!! Явно нещо не сме наред като нация щом търпим такива политически перверзии...

А ето как съм посрещнал и преживял оня 10 ноември 1989 г., ако искате, прочетете главата Ден първи на свободата, която е част от книгата ми СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България), излязла преди няколко години и стояща арестувана в складовете, защото в нея се разказва за една история, която е твърде неудобна, пък и опасна, ако овладее съзнанията на повече хора. Затуй у нас историята на прословутия преход толкова старателно се фалшифицира, и затуй в една национална телевизия ще чуете разказа за прехода не на мен или на някой друг, а тъкмо на Тодор Живков-Младши, който, оказва се, е нещо като "меродавен източник" за онова време. Пълна перверзия, гадост, отврат! А пък всички останали телевизии завиждат на Слави Учиндолския за късмета да привлече тъкмо на 10 ноември не кой да е, а самия Тодор Живков-Младши! Е, те пък ще ни ощастливят с Иван Славков, зетя на бай Тодор, с Евгения Живкова, внучката му, с Дмитрич Станишев, сина на партийния му другар, с Пръмова, с Бокова, и т.н., докато изредите всички питомци на всички членове на тодорживковото Политбюро. Днес пак те владеят всичко у нас, те са авторитетите, те са ни елитът, е, разбира се, към тях са се присламчили още няколко мекерета, като Гоце Първанов, Боко Борисов и така нататък.

Защо стана така ли? Защо ни прецакаха ли? Защо допуснахме у нас комунистите да станат "капиталисти" ли? Защо стана така, че другарите-таваришчи успяха за тия години просто да трансформират политическата си власт в икономическа ли? Защо сме такива будали ли? Коя е причината за тоя фарс ли?!

Ний самите сме причината! Ние и никой друг! Ний проспахме златни шансове да изритаме тая комунистическа напаст завинаги и далеч от родината! Или да ги натикаме дето им е мястото - в затвора! Ний и нашата колосална наивност като нация е причината така гадно комунистите да се погаврят с нашия ентусиазъм пред свободата - и да изтълкуват свободата изцяло в своя полза, в свой смисъл.

И ето, днес България е страна в Европейския съюз, ала действителната власт е устроена по руски и средно-азиатски олигархично-мафиотски модел, а пък демокрацията ни е видимост, е пошло театро, е гигантска манипулация. Демокрацията у нас е само видимост, форма без съдържание, а пък ний, гражданите, не си носим отговорностите, а сме се отказали от тях, поради което и ни мачкат.

Това е. Честит празник 10-ти ноември: питам се кои ли повече са доволни от тоя празник и кои по-весело ще го празнуват? Разбира се, че другарите много по-весело от нас ще го празнуват. А пък ний, ами ний да си поиграем "Ламбада", какво друго ни остава? Ех, Ламбада, Ламбада! Ех, години, години! Ех, историо, историо...

Или Азиса да си пуснем, отрочето на българската освободена култура, какво ще речете, а? Ей, кръчмарю, я пусни барем Азиса, та да ни се отпусне душицата! А така, бравос! Надуй още повече! Дай и по още една ракия! Да живей България! Да живей свободата! Уррррраааа!