Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: angeligdb
Категория: Политика
Прочетен: 2173906
Постинги: 2816
Коментари: 890
Гласове: 1119
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
10.11.2010 21:55 - Честит 7 ноември – ден на Великата Октомврийска Социалистическа Революция!
Автор: angeligdb Категория: Политика   
Прочетен: 1415 Коментари: 0 Гласове:
0



Честит 7 ноември – ден на Великата Октомврийска Социалистическа Революция! imageЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Автор: Светланда Рашкова

“Августовска жега, задух, никаква хладинка, пот от всякъде се лее, а ние сме на нивата. Жътва е, "ден година храни", работим до изнемога. Селото е опустяло, всички са на полето, мало и голямо работи.

Тук-там се чува жътварска песен, но скоро стихва, силите не стигат, жътварите са превили гръб: душата се радва когато след теб лягат сноп след сноп. Само неколцина нехранимайковци от селото, най-големите калпазани, които никой не считаше за хора, са на хладина в кръчмата; те самите се наричаха "комунисти" понеже щели да "преобръщат" света (дрънкаха там някакви глупости, на които никой здрав човек не обръщаше внимание; с една дума – болни хора, ако мързелът е болест!). Отвреме-навреме започват да пеят "революционни песни", и премалелите от труд жътвари чуват бодрата им песен, която те крещят от кръчмата.

Запомнил съм само припева, а именно: "Да-а-а живей, живей труда!". Като че ли днес го чувам: всичко живо работи и се трепе, а комунистите от кръчмата пеят за труда, майко мила!

След време същите тези "герои" се оттеглиха на хлад из горите, станаха партизани, а когато се връщаха, пак пееха (те се извъдиха големи певци!): "Ний идем бодри партизани (сиреч, както веднага хората го промениха на… калпазани!)… с нож и вилица в ръка!" – така съм я запомнил, истинските думи не помня.

Тия същите станаха управници, тогава запяха друга "песен" (пребиваха хората за каквото им скимне, злобата си изливаха!), успяха за няколко години да разсипят китното ни село, всичко опустя, стана невъзможно да се живее, тръгнахме на гурбет да си вадим залъка. Така стана – какво ли друго можеше да се очаква от тия хаймани и разбойници?! Ех, Българийо, какво направиха от тебе!"

Ето философията, която съм запомнил от дядо ми Васил, Бог да го прости!

Това е цитат от статията на Ангел Грънчаров "Символът на нашата България - толкова пъти разпъвана от нейните люти врагове, сред които комунистите вземат най-видното място..."

Подобен коментар правеше и дядо ми Панайот (бащата на баща ми) - защото наистина точно тези хора са взели властта на 9.9.1944 година и с и с присъщия си умствен багаж управляваха, че и днес управляват България.

Истината обаче е още по-зловеща, поради което другият ми дядо Стойчо (бащата на майка ми) никога не правеше пред мен коментарии.

Сега от висотата на годините си разбирам защо е мълчал. Всички ние знаем, че новите идеи, които са прогресивни за дадено време, обикновено се възприемат първо от най-умните, начетените и родени в интелигетни и културни семейства. Ще дам като пример само русенската комунистка Ана Вентура, чийто баща е бил сред елита на града. Тя, както и всички други, които са успели да разберат идеите на Маркс и Енгелс (в нормалните държави трудът на Маркс – "Капиталът" – и днес е в основата на икономиката им) са тръгнали да ги внедряват и в нашата Родина, но в повечето случаи, тези с истинските разбирания не са останали живи до идването на великата дата 9 септември 1944 година.

Такъв е случаят с брата на дядо ми Стойчо – Иван Кръстев. Той е бил един от основателите на комунистическата партия в с. Павел Великотърновско. Има една книга „С вяра в хората" от Сава Дълбоков в която подробно са описан т.н. "Павелски събития". Всичко случило се там прилича на Баташкото клане по време на турското робство. Няма да се спирам на подробности сега. Ще разкажа накратко:

Лятото на 1944 година предатели издават Павелската група, като ятаци на Горнооряховския партизански отряд. Може да се каже, че арестуват цялата Бежанска махала (хората са преселници Търново Узункюприйско). Училището се превръща в полицейски участък (и днес като разчоплите мазилката, ще откриете кръвта от разпитите). Дядо ми и други задържани биват пуснати след 3-4 дневен арест. Остава т.н. ядро на организацията. В него влиза и брата на дядо ми Иван Кръстев. Жените и деца също са били освободени, но съпругата на дядо Иван, баба Иванка, казала ”Където мъжът ми, там съм и аз!" и остава с него.

В една дъждовна вечер ги натоварват на камион, като им казват, че ще ги карат в Полски тръмбеж в затвора. Валяло дъжд, като из ведро, камионът спира извън селото и всички биват разстреляни без съд и присъда. Дядо ми Стойчо престава да си плаща членския внос и се самоизключва от партията.

След Девети не стана Активен борец. Работеше като санитар в болницата с 60 лева заплата, а баба ми имаше 30 лв. пенсия. Никога не съм ги чула да се оплакват и никога не говореха за това, което ви разказвам. Получих тази информация едва когато работех като учител и учениците ми трябваше да получат име на пионерският си отряд. Тогава проведох пионерски сбор за даване име на отряд „Героите от село Павел” и на место тогавашният директор на училището и бивш участник в събитията Стоян Николов ни разказа подробно и ни разведе по местата на събитията.

Разказвам ви всичко това защото след години установих, че живея над предателя на тези хора и че ТОЙ – ПРЕДАТЕЛЯТ е Активен борец и беше такъв до дните на смъртта си. Никога не бях разговаряла с този си съсед, но веднъж (вече беше болен) се засякохме в асансьора и той ми каза: „Ти си била Наше момиче!" Стреснах се! Успях само да попитам: Защо? А той отговори: "Ами ти си от Павел!" Да, отговорих аз, там съм родена, но какво общо имам с вас?

"Аз, каза той, съм ходил у вашите. У кои наши, казвам аз, си ходил!? А той отговаря: "У Кръстеви". И започна да ми разказва накратко за това, което знам. Разказът му обаче описа точно сцената с предателя - така като я разказа чичо Стоян. Човекът не е бил от селото и е изчезнал в момента на залавянето на всички, избягал е през „комшулука” (врата между дворовете) и никой не е тръгнал да го гони.

Е, сега вече сигурно разбрахте кои хора след 9.9.1944 година са били на власт. Защото другите, като брата на дядо ми, които са оцелели, са влезли под сатъра на Народния съд и са били убити заедно със всички неугодни с присъда „В името на Народа!”

Днес е 7 ноември – Денят на Великата Октомврийска Социалистическа Революция! Мисля, че разказът ми е подходящ за този празник.  



Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Спечели и ти от своя блог!