Започнах да чета книгата "Експертите на прехода" от Достена Лаверн Книгата е с подзаглавие Българските think-tanks и глобалните мрежи за влияние. За да се заинтересувам от нея чак до степента да си я набавя и да започна да я чета голяма роля изигра написаното за книгата в един блог, този на Книжарница Книжен Ъгъл; имам предвид публикацията Как станаха велики експертите на прехода (Достена Лаверн дръпна завесата пред обществените тайни), с автор Петко Тодоров. Четейки книгата ще напиша за своето възприятие, а засега ето какво пише за книгата упоменатият автор:

„Експертите на прехода” на Достена Лаверн може да стане най-шумната книга на годината просто защото е за най-шумните люде (изд. „Изток-Запад”). Нашата французойка изучавала 10 години „Българските think-tanks и глобалните мрежи за влияние”, такова е подзаглавието, а обяснението на „тинк-танкс”: „Институти, които произвеждат идеи за развитие и ги прилагат на практика от името на гражданското общество”.

Това са т.нар. неправителствени организации и по-точно: Център за либерални стратегии, Център за изследване на демокрацията, Институт за пазарна икономика, Център за социални практики и т.н., а още по-точно: всичките онези юнаци и юначки, които пълнят медиите и „рецитират по комсомолски заучени”, тези думи са на Лаверн, безспорни истини за живота.

Оценката на Марк Абелес, директор на Международен институт по съвременна антропология в Париж: „Тази книга води до извода, че българските think-tanks не работят, както те твърдят, в полза на укрепването на демократичните институции... те по-скоро участват в присаждането на нови форми на управление извън рамките на демократичната представителност и избори, в пространството на една „сива зона”, която смесва частни и обществени, национални и международни интереси”.

Какво толкова? Едни наши отворени момчета се ориентират в началото на прехода към „Отворено общество” и други американски работодатели и си заработват парите. Лаверн разказва кои са те, как са станали толкова велики и в какво е величието им. Те не се случайни. Бащите примерно на Иван Кръстев, Деян Кюранов, Евгений Дайнов и Красен Станчев са от ЦК на БКП.

А защо точно те? Ами питайте Андрей Луканов, е отговорът. Друг въпрос. Трябваше ли да дойде човек от Страсбург за да посочи: "Господа, вие сте купени гласове?" Неговият отговор не е на Лаверн: "Да, няма начин". Въпросът не е до 30-те сребърника на тоз и онзи, със здраве да си ги харчат. Въпросът е до по-опасни обеми, в началатото на които е националното богатство към 1989 и неща като присъствието на българска войска в Ирак.