Серьожка Дмитрич, много вредният малчик с ясно изразени хулигански и разбойнически наклонности, най-после си бил отивал Отива си, отива си, но не си отива към родината си, към Московията, а си бил отивал от председателското място в БСП. По-долу ще прочетете коментар по тоя повод, а именно към информацията Станишев си отива?, автор: Банският зет. Коментарът е по-долу, а иначе в самия текст между другото става дума и за следното:

... На дневен ред била и опасността от ново официално разцепване на соцпартията след конгреса на т.нар. Българска левица на 6 ноември във Велико Търново, към която се очаквало да преминат още редови членове на БСП под ръководството на позабравения Жан Виденов. „Притеснен от новата мощна вълна на недоволство, Станишев избра да тръгне към рязко затопляне на отношенията с президента Георги Първанов, въпреки че двамата всъщност не могат да се гледат. Сергей се надява да го убеди, че оттук-насетне ще му бъде верен до гроб и ще дава път на негови хора за партийна кариера по най-високите етажи на „Позитано“, ако Първанов му удари рамо, за да запази председателския си пост. Но точно този ход може да му изяде окончателно главата, защото Първанов е стар интригант и никога не може да му се вярва, дори и когато обещава да поеме даден ангажимент“ - твърдят опитни червени кадри.

Стига толкова, а ето сега и коментара на т.н. Бански зет, който, оказва се, бил със "социалдемократически убеждения":

Трябва наистина да сме наивни да повярваме на този анализ. Кое е по важно дали лицето Сергей Станишев си отива: политикът Станишев или партийният функционер Сергей ще си върви? За мен лично като социалдемократ нито едно от тези определения не могат да бъдат преписани на този русокос млад момък.

Сергей нито е политик, нито партиен функционер. Той е само една кукла в политиката, едно лице от незабравимото минало и една надежда за настоящето бъдеще да разядената от гнусни и мръсни политически червеи столетница. Жалко в действителност за една партия, която въпреки лошата си слава в миналото не можа да устои на цинизма, безхаберието и корупцията на бъдещето.

Поставиха този младеж за партиен водач защото смятаха, че няма лошо минало; но дали има бъдеще - това никой не го интересуваше. Още от средата на последното си управление БСП започна да разбира, че губи своята популярност сред онези маси от народа, на които някога баща му казваше пролетариат. Днес всеки от нас ги знае като електорат, използван в политически план.

С мандат на ДПС “столетницата“ се домогваше до икономическата, но не и до политическата власт. Когато не се смесят двете разновидности на управление на една съвременна държава, резултатът вече е налице. Богата икономическа олигархия, тъмни стъкла в панелките, хлад в детските стаи и глад, мизерия и нехайство са следствие от това.

Въпреки опитите им да се нахранят тези, от които зависи стабилността на държавата и нейното управление когато няма производства, няма и стоки за потребление, това лесно не става. Станишев не е икономист, не е енергетик, а само е един машинист на трамвай "Желание". Поне такъв му бе рекламния клип на предишните избори. Кой обаче стои зад неговото амплоа?

Това са едрите икономически босове от БСП и маститите олигарси на деня. Те имаха нужда от слаба политическа воля, липса на ред и закони, обслужващи единствено техните лични интереси. Сергей това не можа да го разбере и „соцпартията“ им се срина от властта. За това ни най-малко само той има вина.

Тук вината е на онази престъпна олигархия, водена от такава политическа измет каквито са хората около Р.Овчаров и сие. Наистина някои от бившите соцстрани постъпиха разумно когато ликвидираха олигархията около своите наричани някога комунистически, но обвинени в диктатура партии. Появата на нови демократически партийни формации не отхвърлиха и социалдемократическите, и социалистическите идеали - колкото и абсурдни да са за деня.

Но да обвиняваме само Станишев за тази корупция сред столетницата в политически аспект е просто нелепо. Та той тогава е бил само едно невръстно, раснало в саксия момче. Аз такъв го познавам и такъв ще си остане за мен.

(А допълнението от мен, А.Г., към изречението:

Та той тогава е бил само едно невръстно, раснало в саксия момче.

е:

... и много вреден малчик с ясно изразени хулигански и разбойнически наклонности!)