Прочувствената реч на един доста поувлякъл се анонимен защитник на паметника на Съветската армия-поробителка Не питай какво е направила страната за теб, а какво си направил ти за страната си…

Започваме като Кенеди само за да заколим прасетата накрая. Драги г-н Марков, не е моя работа да образовам децата за Белене, поне не публично. Аз съм съвсем обикновен гражданин на тази страна. Гражданин, на който му е писнало да живее в несигурност. Утре заран, няма да знаем дори дали руски паметник ще присъства там където сме минали ден по-рано.

Интересното е, драги г-н Марков, че годината е 2010. Давате ли си сметка, че са минали цели 20 години от началото на славният преход? И единственото постигнато е разрушаването на мавзолея и зародиша на убиване на друг паметник. 20 години е почти един гражданин, който може да пие на Запад. Ще ви дам името си, но то няма да ви говори нищо. Зовът ме Виго. И съм на 32.

Интересното е, че аз не съм успял да хвана достатъчно от комунизма, и определено не смятам, че вашите две години са ви дали повече. И всъщност това, от което се нуждая е поне нужник – точно в центъра на София. Градът, в който аз съм роден. Там няма дори една тоалетна. Няма кой да я построи. Но много новопристигнали се грижат да разрушат един стар паметник в моят град.

Ще ви осведомя за още един интересен факт, който може би ви е убегнал – Дахау е музей-паметник от 1965 година. Място на чиито вход пише – Работата освобождава. Едва ли са много германците, които се гордеят с този музей, но той е факт. Факт точно, както нещата, които са се случили там. На историята не трябва да се обръща гръб. Нито един разумен човек не би го направил.

Но ние сме държава от имбецили. Хора, които дори реваншизмът си не умеят да свършат навреме. Нещо Византийско подръка за разрушаване има ли? Поне да съм подготвен когато то изчезне. Разбирате ли, много е лесно да победиш една купчина камъни. Тя не оказва съпротива. Нужна е само една кирка. Има далеч по-полезни неща, за които да се изразходва енергия. По-смислени и по-морални. Те оказват съпротива, нанасят удари, но не чак толкова страшни, драги г-н Марков, все пак не са като тока, на чиито удар не можеш да отвърнеш.

Да, наистина е интересно. 20 години тишина и изведнъж метрото минава покрай този паметник. Наистина ли сме толкова семпла нация? Мен ми се ще този паметник да стои. Най-малкото защото ще има някакъв повод детето ми някой ден да ме попита посочвайки с пръст – какво е това? Тогава ще мога да обясня, че това е паметник на единственият загинал руснак, паднал от влака на път за насам в следствие на сериозна употреба алкохол. Предпочитам да мога да си позволя тази невинна шега. Или дори да мога да се изпикая над тази плоча. Пред това да ме правят на малоумен и да обиждат моята интелигентност, обяснявайки ми, че миналото е нашият проблем. Нашият проблем е настоящето. То е първа стъпка към бъдещето.

От друга страна, ако толкова много изнервя един надпис и едно посвещение, тогава да се посвети на нещо, което наистина се е случило. Примерно на хилядите младежи, загинали в три балкански войни. Паметникът е доста грандиозен, едва ли бихме могли в настоящето да построим нещо подобно. Можем само една просякиня да избодем в центъра или някоя малка плочица. По възможност съвсем дребна и незабележима.

Точно като един селянин – дребен и незабележими, но останал в историята със събарянето на мавзолея. Псувам го всеки път като мина покрай мястото където беше. И изобщо не се сещам за Димитров! Значи е успял да го заличи от историята, нали?

Определено не сте същият младеж, който зърнах по телевизията подел петицията – господин Тимчев, визирах него, достатъчно на нужното ниво ли съм, та да видите, че поне съм прочел правилно написаното от вас? А сега, ме прочетете още веднъж и вие.

Автор: Хамлет; виж и другите мнения по дискусията.