Как да живеем предвид неизбежността на смъртта? Голям философски въпрос е този. Изисква пространен отговор, но ще кажа само няколко думи:

Тъй като сме на земята само веднъж, трябва много добре да обмислим на какво да посветим живота си. Защото е възможно да се отдадем на съвсем погрешни занимания. Разбира се, винаги можем да преоценим нещата и да поставим ново начало, но и това не може да става безкрайно много пъти поради лимитираното ни време на този свят.

Не знаем колко време ни остава. Ето защо е важно е да си поставим реалистични цели, които да може да бъдат постигнати в рамките на един живот, защото може да умрем, преди да сме ги постигнали. Но пък от друга страна тези цели не бива и да са прекалено скромни, защото може да ги постигнем прекалено рано в живота и да продължим да живеем, но вече повече или по-малко безсмислено. Да, животът не е проста работа.

Но анализът показва също така, че не би било добре да знаем часа на смъртта си предварително и, съобразявайки се с това, да решим какво да правим оставащото време. Подобно знание би имало по-скоро парализиращ ефект.

А какви да са нашите занимания въобще? Това можем да тестваме с мисловен експеримент в следния смисъл: ако знаехме точно часа на смъртта си, на какви занимания бихме се отдали до тогава? Вероятно това биха били нещата, на които най-много държим. Е, нека това бъдат и нашите занимания в реалната ситуация, когато не знаем кога ще умрем. В традицията на философията аз, разбира се, бих пледирал за духовни занимания.

Както е казал Аристотел: висшето щастие се състои в активното духовно съзерцание, защото то е богоподобно. А най-спососбни на това са философите, затова те са най-щастливите хора на света и при това любимци на боговете.

Или както казва Витгенщайн: шастливият живот е животът на познанието, напук на мизерията на света. (ОЩЕ >)  

Не мога да кажа, че съм добър човек, но най-добре съм се чувствал, когато направя на някой добро.Този израз в очите му не се равнява на нищо.Затова мисля, че любовта и добрите дела са най-истинските неща, дори нещо повече-мисля, че удължават живота.

Хубави размисли си вкарал. Аз имам по-различна идея за нещата. Не мисля, че някой от нас изобщо може да умре- просто не си го представям. В смисъл какво става , когато тялото ми спре да функционира??? Това нещо, което чувства, мисли, наблюдава и размишлява, и то ли ще умре?! Не мисля. В тоя ред на размисли, прераждането ми се вижда едно логично продължение... Пак си ти, нещата, които си правил в предишния живот пак оказват влияние на това, какво ти се случва в момента, просто не си спомняш нищо от предишния живот. И примерно си бил някъв гангстерки бос, супер зъл, гърмят те и се прераждаш гладен в Африка. После се чудим как може да има толкова мъка по света. Има, защото така сме си го направили :)

Няма цяр,нито за раждането нито за смърта,трябва да се възползваме от това,което ги разделя.