Моралният облик на Борислав Цеков: "Виждате вие къде сте, а аз къде съм - по място в социалната стълбица, обществен авторитет и пр." Написах писмо до Борислав Цеков с молба - ако желае и прецени за потребно - да опита чрез свои познати, по-състоятелни хора с пиетет към духовните неща, евентуално да подпомогнат финансово сп. ИДЕИ. По-долу публикувам отговора му, който току-що намерих в пощата си; той все пак ми е отговорил; мисля, че отговорът му показва нещо за този човек, политик, доскоро царски любимец, радетел за нравствената чистота на нашите църковни старци от Синода и пр.; та ето все пак какво ми пише:

Уважаеми г-н Грънчаров,

Благодаря Ви за писмото. Вероятно при други обстоятелства бих откликнал на молбата ви за финансово съдействие. Но си спомням, че преди време изсипахте камара обиди, хули и лъжи по мой адрес.

Не че ме интересува толкова - виждате вие къде сте, виждате аз къде съм по социалната стълбица, обществен авторитет и пр. Но някак си, мисля, че е въпрос на морална хигиена да отклоня молбата Ви. И настойчиво да Ви помоля да не бе безпокоите повече с мейли, съобщения и пр.

Не ме разбирайте погрешно - не питая лоши чувства към Вас. Просто безразличие.

С уважение,

Борислав Цеков

World Jurist Association, National President

USA
1000 Connecticut Avenue, NW
Suite 202
Washington, DC 20036 USA
Phone: (202) 466-54

(Забележка: Спорът ни с него, с Б.Цеков преди време - трябва да се поровя в архива на блога си за да намеря съответните публикации - беше относно поведението на царистите, към които е и самият Цеков, и то по време на управлението на т.н. "тристранна коалиция" на Станишев-Доган-Симеон. Никакви клевети не съм отправял към този Цеков, просто изразих мнението си, че ако царистите имат все пак и изобщо някакъв морал, би трябвало да оттеглят подкрепата си от кабинета "Станишев". Той тия моя твърдения за липса на морал у царистите ги е приел като "клевета", докато това си е самата истина. Тук действа максимата "Гузен негонен бяга", т.е. гневът му, който още не е изчезнал, както забелязвате, потвърждава правотата ми. Има и една римска поговорка, в която се казва: "Ти се гневиш, о, Юпитер, следователно аз съм правият!". А пък моралът на този човек блясва с цялата си същност в отговора му на моето писмо, който ви дадох възможност и вие да прочетете. Уви, сред нашата т.н. "политическа класа" има твърде много боклуци, които избирателят все пак оцени като такива, та ги изхвърли на политическото бунище.)