Мисловни спонтанности Здравейте, г-н Грънчаров.

С голям интерес чета книжките на списание ИДЕИ, които ми изпратихте. Използвам всяка свободна минута за това. Някои от статиите даже ги и препрочитам. Не всичко разбирам, не всичко ми става ясно, защото не съм учил философия, но ми е интересно, и усещам, че много от написаното е близо до житейските ми нагласи.

Особено впечатление ми направи написаното за мислите, които нахлуват в главата на човек като че ли изневиделица без да сме ги планирали предварително. През годините на моя живот, често се появяват такива, на пръв поглед неконтролируеми мисли, като някои от тях впоследствие се превръщаха в основополагащи идеи в живота ми. Ще Ви напиша някои от тях, и Ви моля, ако имате време, напишете Вашето мнение, и какво е впечатлението Ви за тези мои мисловни спонтанности.

1. Преди около 30 години

Мисли в тъмното

Кои сте Вие там,
седнали във ъгъла
до масата отрупана
с бутилки.

Кои сте Вие там,
дръзнали да спорите
със времето.

Човеци или изверги
дръзнали да спорят,
да спорят с времето
на днешния ни ден.

Вие ли, родени от
вечната борба във битието.
Вие ли, родени от хаоса на
на преживяното.

Вие ли ще спорите
с живота.
Не, не ще разнищите
нишките на хаоса.

Кой от вас срещу течението
ще тръгне,
кой от вас живота
ще опровергае.

Страхливци, малко
са безумците, които имат
ум в главата си.
Малко са ония, които
са на ти с живота.

Така или иначе
ще се опитате,
но какъв ще бъде
краят,
това е важното.

Безделници сте вие
и нищо друго,
и нищо друго не ще ви
живота промени,
освен, ще се запитате,
едва ли.

Но нищо, ще Ви отговоря
в този късен час.

Човекът, човекът в себе си
търсете Вие,
дори ако трябва
с фенера Диогенов
посред ден да ровите
в тълпата.

2. Преди около 30 години

Постарай се да разбереш човека и да намериш път към него.

Тази мисъл бе допълнена наскоро така:

Постарай се да разбереш човека и да намериш път към него. Човека в теб и човека край теб.

3. Преди около 15 години.

Миналото определя бъдещето, но настоящето може да го промени. Знай, че всеки момент сега е минало след това.

4. Преди около 10 години

Колкото повече научавам, разбирам колко по-малко знам.

С поздрав: Томи Томев

Здравейте, г-н Томев,

Признавам си, толкова ми харесаха Вашите "мисловни спонтанности", че без замисляне реших да ги публикувам в блога, за да стигнат до повече хора: понеже са много искрени и истински. Това именно е чудото на мисълта: да ражда идеи, да буди в човека духовността на човека, именно онова, без което човекът само формално е човек. Това е именно същността ни да сме човеци: така именно намираме себе си. А човекът и човешкото - това са тъкмо неговите мисли, чувства, идеи, преживявания, това е именно неговия личен и изстрадан път към родината на душите ни: вечният и безсмъртен дух.

Продължавайте да записвате мислите си. Те са най-ценното, което имаме. Те са нашето богатство. Трябва да ги събираме частица по частица и да ги пазим като нещо най-драгоценно. Щото това е богатство, което е голям грях да се пилее. То трябва да се подарява на други хора, на други души. Така расте територията на духа и обхваща все повече души. На това основание смятам и вярвам, че няма да ми се разсърдите, че публикувам мислите Ви в блога. Щом се е родила някаква мисъл в душата ни - мисъл в същностния смисъл - тя е за това да бъде споделена с други хора. Скъперници по отношение на мислите ни не трябва да бъдем. По тази причина и на това основание съм готов да публикувам тези и други Ваши мисли в списание ИДЕИ. Те заслужават това уважение, понеже блестят от искреност и истинност. Това пък е най-ценното в мислите ни изобщо. Благодаря Ви, че ми ги изпратихте та да им се порадвам и да се развълнувам. Убеден съм, че и други хора ще се развълнуват от тях.

С поздрав: Ангел Грънчаров