Читателски отзив със съвсем неочакван край Здравейте, г-н Грънчаров,

Г-н Грънчаров, възхищавам Ви се. Книгата Страстите и бесовете български много ми хареса. Не съм специалист и затова не мога да определя литературната й стойност, но като мислещ човек ще кажа, че заедно с историческите събития в книгата Ви има и чувства. Това почти не се среща в историческата литература.

Споделям напълно констатациите, които правите за времето, описано в книгата Ви. Не обичам суперлативите, затова ще напиша само: благодаря Ви!

Благодаря Ви от мое име, и ще си позволя да Ви благодаря и от името на всички мислещи хора, които са прочели - и тези, които ще прочетат в бъдеще тази книга.

Знам, че рано или късно истината ще възтържествува.

Имам огромното желание да видя Вас и г-н Костов в едно следващо правителство на моята България.

С пожелание за много здраве: Томи Томев

На това писмо отговорих ето с тия думи:

Здравейте, г-н Томев,

Благодаря Ви за отзива! Радвам се, че книгата Ви е харесала, дано Вашият отзив провокира и други хора да я прочетат, защото в нея съм вложил всичко онова, което ме е вълнувало в тия 20 тежки, но все пак и паметни години, в които ние, българите, с несигурни крачки и често падайки от изнемога, но все пак вървяхме по величавите пътища на свободата.

Вашият отзив за мен е толкова по-ценен, понеже си личи, че сте съвсем искрен и непредубеден. В тази връзка на фона на Вашата реакция е толкова по-странна и абсурдна реакцията на наши видни журналисти, политици и блогъри, на които аз подарих същата тази книга веднага след излизането й. Оказа се, че със съвсем незначителни изключения никой не написа даже и ред в блога си за това, че съществува такава книга, че я е получил от автора или че поне я е разлистил, ако не и да я е чел.

Няма да споменавам имената на тия, които постъпиха така, но за жалост сред тях има и някои видни уж десни политиканстващи блогъри и политици...

Но както и да е. Човешката природа е така разнолика. Но доброто и благородното в нея все пак е по-силно и трайно.

Желая Ви всичко най-добро!

С поздрав: Ангел Грънчаров