Бойко Борисов ли ще е нашият мил, роден, български Путин? Откъсът е от публикацията Борисов путинизира България, автор Тома Биков, "Гласове"

За една година премиерът обезличи парламента и превърна службите за сигурност в основен лост за управление на държавата

„Ние имаме наша си политика, българска, която е изгодна за България. А е изгодна, ако можем да преструктурираме проектите така, че те да са печеливши, да знаем на кого ще продаваме тока и да бъдем енергиен център на Балканите“. Тези думи не са на президента Георги Първанов, а на “основния му опонент” и “политически враг” Бойко Борисов. Те изразяват последната позиция на Борисов по отношение на енергийната политика на България, в която очевидно няма да настъпят радикални промени.

Понятието „енергиен център на Балканите“ беше измислено от Георги Първанов веднага след подписването на договорите за трите руски енергийни проекта – „Южен поток“, АЕЦ „Белене“ и „Бургас–Александруполис“, и се превърна в основна теза на управлението на тройната коалиция. Грандоманската идея за „енергийния център на Балканите“, за която до момента са потънали няколко милиарда евро, ще продължи да определя икономическите приоритети на българската държава.

Тази специфична приемственост в основните приоритети на настоящото правителство спрямо предишното говори само за едно – няма как Борисов и Първанов да бъдат врагове, след като споделят една и съща визия за икономическото развитие на страната.

В този смисъл всички приказки, изговорени от Борисов по адрес на Първанов през последните месеци, са били шменти капели. В интервю за в. „Стандарт“ от 13 юли Борисов заяви: „Аз при всички случаи предпочитам да имам опитен политик и играч срещу мене, защото има теми, по които е нужно национално съгласие. С аджамии не можеш да постигнеш национално съгласие по важни проблеми. Те за всичко стават и говорят. Вместо да заявят браво за това или лошо за онова, те за всичко са против. В това отношение мисля, че с Първанов повече ще се разбера по подобни теми“. Това изказване е достатъчно, за да разберем, че бутафорните престрелки между Борисов и Първанов от последните месеци целят да легитимират президента като основен политически противник на ГЕРБ и между двамата не само няма война, а цари разбирателство по основните теми, които са свързани главно с руските енергийни проекти, за чието реализиране президентът лично пое ангажимент пред Путин.

Тази симбиоза е напълно логична и не е от вчера. Борисов и Първанов винаги са били от едната страна на барикадата и са правили всичко възможно, за да обезличат и обезсмислят демократичните институции. И ако опитът на Първанов да режисира тройната коалиция и да създаде задкулисен център на властта се оказа по-скоро неуспешен, заради различните интереси на трите партии в управлението, то Борисов успешно обезличи две от най-важните институции, каквито са Народното събрание и Министерският съвет.

Нещо повече – за една година в управлението Бойко Борисов успя да централизира и да подчини икономиката на себе си до степен, която може да се сравнява само с времената на Жан Виденов, когато по-голямата част от предприятията бяха държавни. Фрази от типа на: “Аз ви построих метро” и “Аз ще ви построя път до морето” вече нямат само символно значение, а се превръщат в адекватно обяснение на ситуацията в страната. С помощта на службите и МВР Борисов е в състояние да разбие който и да било бизнес само след няколко показни операции и за сметка на него да толерира която си поиска фирма или холдинг. Така премиерът, а не пазарът и мениджърските умения на предприемачите ще определят кой бизнес ще продължи да съществува и кой ще потъне в и без това изострената от кризата икономическа ситуация.

В този смисъл кризата няма да бъде оздравителна, както ще се случи в немалко европейски държави с пазарна икономика, а просто ще преразпредели териториите на българската олигархия, която в по-голямата си част вече е пряко подчинена на премиера. За една година в управлението Борисов даде ясни сигнали, че ролята на държавата в икономическите процеси ще става все по-важна, а пазарът все повече ще бъде изтласкван от протекциите за определени бизнес кръгове. Разрастването на държавата ще бъде за сметка на българските данъкоплатци, които ще трябва да покриват увеличаващите се разходи по издръжката на тежката и централизирана държавна машина.

Безпрецедентната атака срещу съдебната власт е на път да я подчини на службите за сигурност, които според визията на вътрешния министър Цветанов трябва да определят кой да бъде член на Висшия съдебен съвет и кой не. Това ще завърши процеса на овладяване на всички обществени ресурси от страна на Борисов, който само за една година превърна службите за сигурност в основен лост за управление на държавата. Всичко това се нарича путинизация и в тази ситуация размразяването на проекта АЕЦ “Белене” е напълно логично. Тази на пръв поглед безсмислена инвестиция в проект, за който всички независими експерти твърдят, че е невъзможно да бъде реализиран заради икономически, географски и всякакъв род причини, всъщност не е толкова безсмислена в политически план. Това е израз на политически светоглед, който няма нищо общо нито с модерното европейско разбиране за държава, нито с принципите на пазарната икономика. Едва ли Борисов си прави илюзии, че може с едно преструктуриране на проекта да го направи печеливш и привлекателен за чуждестранните инвеститори. С размразяването на АЕЦ “Белене” премиерът цели да подчини на себе си енергийната мафия, а за да я подчини, първо трябва да я запази.

Без финансовия ресурс, осигуряван от данъкоплатците и наливан в “гьола” АЕЦ “Белене”, енергийната мафия би загубила голяма част от позициите и лостовете си за влияние, а Борисов би се отказал от един немалък властови ресурс, който, ако бъде запазен, ще е в състояние на пълна готовност да го обслужва изцяло. Искам да кажа, че политическият светоглед на българския премиер не му позволява да се разправи с енергийната мафия и с това да се откаже от определена власт.

Това, че Борисов и Първанов говорят в една посока за бъдещето на проекта АЕЦ “Белене”, не е случайност или обединение около националния интерес, а логично развитие на политическите процеси. Промяната вероятно ще бъде само в посока на това, че ако досега Първанов обслужваше енергийната мафия, то оттук нататък енергийната мафия ще обслужва Борисов.

Още от реанимирането си през 2001 г. проектът АЕЦ “Белене” е директен лост за политическо влияние на Русия в България. Този проект не може да бъде основан на пазарен принцип, защото е геополитически инструмент за реализиране на руските интереси в България. Ядреният бизнес не е обикновено предприемачество, а част от националната сигурност на страната и допускането на чужди на геополитическата ориентация на България интереси в него няма как да не окаже влияние върху политическите решения на управляващите.

За пръв път след началото на прехода българската демокрация е поставена на карта – основите на демократичните институции са разбити, а обществените финансови и властови ресурси последователно се концентрират в ръцете на един човек.

(Забележка: По същата тема за путинизацията можете да прочетете и моя статия от 2006 г., която носи заглавието Путинизацията на България. На много места в своите книги и статии след тази публикация съм уточнявал, че нашият роден Путин ще е Бойко Борисов, понеже се оказа, че тя не е по силите на Гоце Първанов. Заглавието на този препубликуван откъс съчиних аз, А.Г.)