Псевдоученият: опит за портрет Псевдоученият

(опит за портрет)

Тази моя статия е отпечатана в брой 36 (1519) от 6 септември 1985 година на тогавашния авторитетен в-к "Народна КУЛТУРА", чийто главен редактор беше Стефан Продев. (Забележете, че карикатурата към статията е нарисувана от Борис Димовски.) Моя милост в оня период току-що беше издържала конкурс за асистент по философия в ПУ "Паисий Хилендарски" (това стана през юли 1985 година), ала утвърждаването ми през есента на същата година от Факултетен съвет висеше на косъм - другарите имаха предчувствието, че за асистент има опасност да бъде избран "неправилен човек". (Което, както се оказа малко по-късно, е било едно съвсем основателно предчувствие!) В края на краищата едва на 10 октомври аз бях повикан с телеграма да се явя на работа в ПУ - избора и утвърждаването ми бяха минали успешно през Факултетния съвет.

Най-интересното беше, че авторът на статията "Псевдоученият", която излезе в в-к КУЛТУРА месец преди това, веднага след като се появи в катедрата по "марксизъм-ленинизъм" в ПУ откри, че е попаднал в общност, състояща се предимно от оня тип "учени" (с ударение върху "у"), каквито е имал неблагоразумието да опише в статията си. Когато след време катедрата разбра за статията "Псевдоученият", излязла не къде да е, а в най-авторитетният в-к КУЛТУРА (аз бях принуден в една справка да отбележа всичките си публикации), тогава катедрата, първо, единодушно ме оцени като опасен и крайно неприятен, и, на второ място, разбра, а скоро се и убеди какво "шило" е вкарала в торбата си (или, по-добре: какъв "таралеж" е вкарала в гащите си!).

Публикувам тази статия, защото едва 25 години след появата й българската държава предприе някакви по-сериозни мерки за промяна на статуквото в науката и академичната дейност у нас. Не съм убеден, че приложените мерки ще доведат до очаквания благотворен ефект: Промяната в научната и в академичната сфери ще се сведе до ескалация на провала, не до нещо друго.... Дано доведе, но много се съмнявам, че ще доведе.

Както и да е де, а също публикувам статията си от 1985 година, понеже реших да я включа в новата си книга, наречена ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, която подготвям за печат. Тия дни ще публикувам и още няколко други мои статии за науката, излезли през годините, които също ще добавя в книгата си. И така, ето текстът, написан толкова отдавна, в далечната 1985 година, когато съм бил само на 26 години:

Живеем в последната четвърт на ХХ век. И макар мисленето всякога да е склонно да обсолютизира своето време, струва ми се можем да приемем, че нашият век, независимо от от всичко друго, което сполетя човечеството, е век на триумфа на действения разум. Днес науката има всепризнат авторитет - тя стана символ на прогреса.

Но наивно е да се мисли, че науката е единствено територия за творческо себеотдаване и дръзновение на призваните. Не е голяма тайна, че около науката (а и в нея, което е най-лошото) се навъртат хора, които гледат на нея като на благодатна почва за виреене на техните прагматични и користни амбиции и интереси. (ОЩЕ )

Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте: ЗА КОНТАКТ



ВИЖ > кн. II на сп. ИДЕИ