Известно е, че на перото на Захари Стоянов принадлежат тия горчиви думи:

Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския…

Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв! Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!

Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!

Иво Инджев днес написа, между другото, и това: Променени ли сме днес спрямо реалностите, такива, каквито са ги виждали нашите национални герои, изброени от Захарий Стоянов? Боя се, че след дългогодишна обработка, в масовото българското съзнание вече трайно е залегнала ГМО – Генно модифицираната версия за Освобождението!

Рекох и аз да добавя няколко думи към този разговор; ето какво написах в блога на И.Инджев:

Бай Захария с тия прочувствени думи е напълно прав и изказва една базисна за българската душа и за бъдещето на България истина: едва когато се освободим напълно от робското си преклонение пред Русия (робът се познава по това, че все си търси кому да се преклони, кому да подари или хариже свободата си!), едва тогава като народ ще можем да се считаме за истински свободни…

А докато големи маси от българите тръпнат от умиление даже при споменаването на името на тираничната империя, намираща се на североизток от българските предели, дотогава като народ ще си бъдем все роби; и дотогава добро няма да видим, щото робът по душа няма как да не живее и по робски или по слугински, сиреч, по недостоен за человечески същества, начин…
Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

ВИЖ > кн. II на сп. ИДЕИ