В някои среди е много модерно да си аполитичен и/или да намираш политиката и политиците за маскари. Всякакви подобни обобщения, разбира се, са глупост. Интересно защо никой не смята, че например ВСИЧКИ философи, пианисти, оперни певци и стругари са маскари, респ. некадърници. Много просто: защото очевидно не са. Има много НЕСПОСОБНИ философи, пианисти, певци и стругари, както и има много СПОСОБНИ философи, пианисти, певци и стругари. Няма как да е другояче.

Въпросът следователно не е в това дали всички са неспособни, или не, а дали конкретен философ, пианист, певец, стругар или политик е кадърен, или не. Тук мненията често се разделят и това също е нормално, защото е много трудно, а понякога невъзможно да се намерят обективни оценъчни критерии. Голям философ ли е Хайдегер? За някои да, за други не. Карл Попър например смята, че Хайдегер (и Хегел) са некадърници. Голям пианист ли е Владимир Хоровиц? За някои най-големият, други не могат да го понасят.

А как стоят нещата с политиците? Нима и там всичко е въпрос на вкус и субективни предпочитания? Дали е въпрос на вкус дали ще харесваш Сталин или Махатма Ганди? Има ли въобще разлика между Сталин и Махатма Ганди, или и двамата, както всички политици, са маскари? Дори само на интуитивно ниво този въпрос изглежда неуместен и направо будещ смях. Тук не са необходими някакви дълбокомислени анализи. За всеки що-годе нормален човек с непритъпено чувство за реалност и морал е ясно, че не може да се постави знак на равенство между Сталин и Махатма Ганди. Нито между Хитлер и Ангела Меркел. Нито между Вълко Червенков и Иван Костов. Маскари очевидно са Сталин, Хитлер и Вълко Червенков, но не Ганди, Меркел и Костов.

Но да конкретизираме: а как в едно демократично общество можем да определим дали един политик е лъжец и „маскара”? Дали БСП и Костов наистина най-много са лъгали в България? По какъв критерии може да стане това? Ами една близка до ума дефиниция на лъжец в политиката би била, че най-голям лъжец е онзи политик, който, когато дойде на власт, спази най-малко от предизборните си обещания.

Ако анализираме по тази схема предизборните програми на БСП (от 1990 „Сполука за България”, 1994 („Да спрем разрухата, да обновим България”) и 2005 и ОДС от 1997, без особен труд ще се убедим, че ОДС изпълниха повечето свои обещания, докато БСП не изпълни повечето свои обещания. Нямам време за подобен анализ, който би бил много показателен и интересен и благодатна работа за политолози, но ако някои желае, може да сравни предизборните програми на БСП и ОДС точка по точка с реалността и даже да установи точното им процентно изпълнение.

Това би бил един доста обективен критерии за това кой е най-големият лъжец в политиката в България. И тогава безспорно ще се види, че Костов не е най-големият лъжец. Даже вероятно ще се окаже най-малкият лъжец в българската политика, защото ОДС изпълниха най-много от своите предизборни обещания от всички политически сили в България.

Е, ясно е, че на политическите противници на ОДС и Костов това няма да се хареса. Предвид обстоятелството, че медиите са предимно в ръцете на опонентите на Костов, не е никак чудно, че тезата за „лъжеца” Костов звучи са много по-голяма сила, отколкото тезата за почтения политик Костов. Ако същите тези медии си поставят за задача да дискредитират Махтама Ганди и да възвеличаят Сталин и Хитлер, могат да го правят, колкото си искат.

Могат също така денонощно да внушават на хората, че не Земята се върти около Слънцето, а обратно. Даже накрая повечето хора да повярват в това, то обективно не променя нещата. Истината не се постига с пропаганда или с мнението на този или онзи или дори с мнението на мнозинството. В обективен план Земята винаги ще се върти около Слънцето, а не Слънцето около Земята. И Ганди ще си остане велик политик, а Сталин и Хитлер винаги ще бъдат престъпници. Независимо какво твърдят техните апологети.

Автор: Стоян