През уикенда попаднах на едно телевизионно предаване, в което ултрапатриотът Волен Сидеров сладкодумно обясняваше защо според него целокупният български народ требе да се произнесе на референдум по жизнеспасителния и душеочистителен съдбовен въпрос за новините на турски език по БНТ. По време на интервюто си, в което стана дума и за разпрата му с другия български куриоз Яне Янев, първият патриотин на республиката ни на няколко думи поради недоглеждане употреби изразителната турска дума "сеир".

Впрочем, забелязъл съм, че нашият пръв патриотин по принцип доста обича да употребява всякакви турски думи, благодарение на които речта му става по-изразителна, пищна и експресивна.

В един момент ми стана смешно: сам гарнирайки речта си с турски думи, патриотинът Волен обясняваше защо турците у нас не бива да имат възможността да слушат кратки новини на майчиния си, на турски език. Би следвало едно екстремно патриотично съзнание като неговото да се гнуси по принцип от турските думи, сиреч, най-внимателно да ги отбягва. А употребявайки турски думи, сам без да иска удря по основната си теза: че у нашето европеизиращо се Отечество не требе изобщо да звучи турска реч.

Това е положението. И патриотизмът ни е некачествен и немислещ както и всяко друго нещо. Изобщо неизвестно защо всичко у нас трябва да бъде опошлено и опростачено, сякаш не можем да бъдем нормални хора с едни съвсем човешки реакции. По българските земи повече от 600 години се говори турски език, звучат турски думи - и те са влезли в езика ни така дълбоко, че нищо не може да ги извади оттам. Такива като Сидеров би следвало, ако искат да са последователни, да не употребяват и думи като "шкембе чорба", "тава джигер", "кюфтета", "кебапчета", "яхния" и прочие, т.е. ще им се наложи да посегнат на най-исконни наши ценности, пред които тръпне в неизразимо умиление всяко българско сърце.

Затуй, драги ми патриоти, бъдете барем малко по-умни: и внимавайте вашият патриотизъм да не накърни нашите светини! Щото българската душа никога няма да ви прости да посегнете на най-драгоценното ни, що изобщо притежаваме...