Уважаеми приятели на Грънчаров-блог,

Гореказаното от г-н Пламенчо Джубрев, както и днешната статия във в. „Уикенд“ от г-жа Кортенска, в частност, по проблемите на Софийската филхармония, ме мотивираха да напиша следните думи:

Повече от 40 години посещавам (поне по веднъж месечно) спектакъл на Софийската опера, Народния театър „Иван Вазов“ (или друг столичен театър), както и обезателно концерт на Софийската филхармония.

Студентските ми спомени са свързани с незабравимите изяви на колосите-диригенти Добрин Петков и Константин Илиев, на енергичния Йордан Дафов, на харизматичния Емил Табаков – все признати, класни творци, възправили се на диригенския пулт на Софийската филхармония!

В различните години този оркестър многократно беше постигал (и поддържал!) европейско ниво! Казвам – „беше“, защото от 5-6 години „нивото“ му е катастрофално.

Аз си позволявам да говоря така, защото, макар и педиатърка, близо 15 години съм свирила на пиано (Шопен – Балади 1 – 4, Лист – Мефисто Валс, Григ – Концерт за пиано, Шостакович – Прелюдии и фуги), а в момента имам може би най-богатата фонотека в България – от Вивалди, Бах и Хендел до Прокофиев, Барток, Стравински, Пендерецки…

Боготворя музиката!

Ех, искам по някакъв начин думите ми да стигнат до ушите на Министъра на културата Вежди Рашидов, както и по-голям брой български интелектуалци и любители на симфоничното изкуство!

Приятели, това, което с случва със Софийската филхармония вече години наред е не просто ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!

Съществува една добра поговорка: английска аристократична ливада и симфоничен оркестър се отглеждат – точно 100 години! След един век отглеждане можеш да кажеш – имам оркестър!

А се съсипва – за броени часове! И – трябва да започнеш, едва ли не, отначало!

Уважаеми г-н министре, чувате ли ме? Разбирате ли ме? Това – не е, просто – престъпление!

(Навсякъде по света, Министърът поема личната отговорност да назначи на отговорния пост на Национален театър или Национален оркестър един или друг кандидат! Както разбирам, провеждането на конкурс и „скриването“ на министъра зад решението на едно „нагласено“ жури и, най-меко казано – бягство от отговорност!… Или прикриване на „безхаберие“?!?)

Това е престъпление с много висока опастност за обществото! И когато накърнява интересите на голям брой хора (не става дума само за ожалените бедни стотина оркестранти-симфоници, а за хилядите фенове на симфоничната музика, и тези на Бах, Бетховен и Брамс, и тези на Шостакович и Лазар Николов), това престъпление вече граничи с проявления, родящи се с геноцида!

Нека да го доформулирам… – Чувате ли ме, г-н Министре? – Нечие бягство от отговорност или нечие безхаберие води до… проявления, родящи се с духовен геноцид.

Чувате ли ме, г-н Министре?
 
Автор: Д-р Соня Кехлибарева