Чета следната обмяна на реплики на едно място - За съдбата на паметника на НЕсвободата - която ми се стори твърде показателна:

gantree: :)) Какъв е смисълът да се строи такъв музей? Тихичко искам да попитам - а не може ли просто да го бутнем?

emil60: Може, може просто да се бутне... Тихичко и аз питам: а ние, старците, да си останем без спомени?! ... Е, добре, бутайте каквото и когато смятате за добре...

Много важно, че на някои им става болно от рушене, бутане, рязане, уволнения, съкращения, не плащане на вредни, ниски заплати и осигуровки, но пък се радваме, че повишават възраста за пенсиониране... Нека младите да поработят, ако разбира се си намерят работа...

Искайте и ще получите..., но това беше май-за нещо друго..., ама и тук може - искате рушене, получавате, така да се каже, рушене... Май нищо смислено не казвам, просто една болка: какво толкова направих, че, както казва един колега - нито ме щат, нито ме искат...

И спомените ми не искат... Остава ми само да се обаждам от време на време, докато... и т.н. ни раздели... Но, надежда има, ще взема да създавам... нещичко... Ето, почти направих опит за коментар: ура!

Това прочетох там. Ще се въздържа от коментар. Интересно е как една гледна точка води до слепота: в съвременна България не само се руши, но и се гради; градежът е много повече от рушенето. А да се плаче за паметника на съветската армия-поробителка, и то в наши дни, е... това, господа, е патология. Пълна лишеност от чувство за национално достойнство. Пълна извратеност. Щях да се въздържам от коментар, ала не можах. Не трябва да се мълчи в някои случаи щото такива носталгици, ако постоянно не им се противопоставяме, като едното нищо от руините ще възсъздадат своя си комунизъм, проклет да е!