Петър Стойков, или известният на всички блогър Longanlon е написал в своя си прекалено лековат стил едно "разсъждение" за феномена Ванга, естеството и тенденцията на което си личи само по заглавието: Айде стига с тая Ванга. Като прочетете заглавието, по-нататък изобщо няма нужда да четете, всичко е казано в заглавието. За да е картинката по-пълна обаче е пропуснал да напише заглавието в още по-изразителна форма, примерно: Аре стига с тая Ванга!

Разбира се, около воплите му се е събрала разнолика компания, която, разбира се, изобщо не се затруднява да се замисли, а по добър наш български обичай се задоволява само с това да повтаря: "А така, бравос, хубаво я цападоса тая Ванга, Longanlon-чо! Лупни я по-яката, ама от тая страна, разпердушини я целата, а така! Уха, така требе, давай, удри, цепи, пльоскай, абре, убре, ебре, айдеее! Леле, как убаво разпердушини тоз наш умен български орел тая вещица Ванга, леле, уххха, жив и здрав да ни е!".

Моя милост обаче смята, че зачекнатият въпрос е твърде важен, за да си позволяваме лукса да го опейзаняваме, вулгаризираме, опростачваме и обайганюваме чак до такава степен. По тази причина се принудих да напиша нещо, за което съм сигурен, че съвсем няма да разберат, понеже за да се разбере, се сака човек да се позамисли, т.е. мисленето да не му е съвсем чужда и непристойна даже работа. Но ми се иска поне малко от малко да се замислят поне ония, у които тая велика човешка способност - умът, мисленето, интелектът - не е още съвсем закърняла. Та ето какво написах там като умишлено провокационен коментар за така умната и толкова невинно мислеща публика:

Да отричаме онова, което не разбираме - и което, предполага се, е по принцип НЕРАЗБИРАЕМО, е неподатливо за рационален анализ - е съвсем неразумно. Разумът съвсем не се свежда до това да отричаме нещата и явленията, които не разбираме; такъв един риск е съвсем неоправдан. И е съвсем неразумен. Това, което ти, аз или тоя там човек може да схване и проумее, не е мащаб на разумността; по тази причина в този свят има по принцип неразбираеми и необясними явления, за които прибързаното отричане е крещяща проява на неразумност.

Онова, което неразумният не разбира, е склонен да го обяви за безумие или лудост. Автентичната разумност изисква да се въздържаме от крайни оценки за естестеството на "неразумните" - на свръхразумните! - неща и явления. В само съществуващо като такова, предполага се, има огромен слой от неразбрани и необясними, непосилни за разсъдъка неща, които могат да бъдат считани с еднакво право за ирационални, но и за свръхрационални.

Крехкият и немощен човешки разсъдък не може, не бива да бъде обявяван за единствен мащаб на рационалния строй на цялата Вселена. А какво пък остава тогава за ония "паралелни на нашия светове", за които нашият разсъдък е изцяло неприложим?!

Ето затова когато човек почне да излага подобни елементаризиращи и крайни съждения по такива съвсем непрости въпроси, е добре да има опасението, че гарантирано ще сгреши, ако не е учил старателно философия...

И за да объркам "невярващите" окончателно ще спомена и това: съществува и духовна реалност, за която законите на този свят съвсем не важат. Вероятно "необяснимите феномени", за които така прибързано се изказвате, са проявления именно на този съвсем друг, коренно различен духовен свят.

ТОГАВА?!?!?!