Вчера бях в София, получих списанието от издателството и го доставих на борсата. Който иска колкото се може по-скоро да си го набави, може да посети Книжна борса „Болид“ (София, ж.к. Дружба 1, бул. Искърско шосе 19) и да потърси там офиса на издателство ДИЛОК. Оттам ще се снабдяват книжарниците, да се надяваме, че ще му обърнат внимание и ще го доставят до читателя. Водим преговори да бъде разпространявано и от продавачите на вестници и списания. Но за първия брой това има малки шансове да се случи.

Ала за сметка на това списанието вече може да се намери и в книжарниците в СУ "Св.Климент Охридски", а също и тези в големите университети в страната (Пловдив, Велико Търново, Благоевград). Търсим начини да го предложим на книжари и във Варна, Стара Загора и Бургас.

На борсата, по моя си обичай, се разходих из щандовете на различните издателства. Впечатлението ми е, че пороят от книги продължава да е голям - назависимо от кризата! - ала сред това изобилие истински стойностните неща са малко; казвам това от позицията на читател, който не би си губил времето да чете какви да е книги. Затова когато разбиращият от книги човек обикаля книжарници, има чувството, че му се налага да се рови из тонове плява, за да намери няколко "зрънца", годни за употреба; или да промие планини пясък, за да открие поне няколко парченца злато.

Ето и аз вчера, имайки час за да разгледам книгите на борсата (самата борса, впрочем, много ми хареса, модерна и подредена сграда, и е удобно човек да разглежда книгите), се порових порядъчно, за да намеря ония книги, които бих си купил, за които преценявам, че не бих се лишил от удоволствието да ги прочета. А аз търся винаги книги, които ще ме обогатят с някакъв по-значим смисъл. Открих и си купих следните книги, които почвам една по една - или всичките наведнъж; и това често правя когато еднакво са ми харесали! - да чета още от днес :

Герд Гигеренцер, ГЛАСЪТ НА ИНТУИЦИЯТА: интелигентността на несъзнаваното, изд. ИЗТОК-ЗАПАД

Купих си тази книга, понеже поставя важни за всеки човек въпроси. Аз винаги като разглеждам нова книга, се зачитам тук-там, за да доловя харесва ли ми стила на писане. За тази книга открих, че е написана на достъпен, ясен и разбираем език, независимо от това, че поставя изключително трудни и важни проблеми. Изобилства от любопитни примери, илюстриращи различните закономерности на несъзнаваното и интуицията. Показва колко значима за живота на човека е тази тайнствена душевна сила, наричана интуиция.

Понеже прецених, че книгата е полезна даже за мен, човек, занимаващ се от години с психология, се наложи да си я купя. При това цената за полиграфически отлично изпълнения том от 286 страници е съвсем поносима: 14 лева (на борсата ми направиха и отстъпка 20%).

Щом прочета книгата, обещавам ви, ще пиша за впечатленията си, защото добре зная, че такива книги неимоверно ме импулсират - както за мислене, така и за писане.

Впрочем, смятам, че предубеждението на т.н. "масов българин" спрямо мисленето - че е "вредно" и пр. - е глупаво; мисленето винаги е полезно и необходимо на живота ни - и затова човек трябва да чете книги, които будят мисълта му.

Тим Харфорд, НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА и тяхната логика, съвсем нова книга на изд. ИЗТОК-ЗАПАД. И тук мога да кажа същото: издателят ни предлага една наистина стойностна книга, поради което ме обхвана такова силно желание да я прочета, че се наложи да си я купя без много-много да се двоумя.

Авторът й е британски икономист и публицист, известен с живото си писане, обагрено от непресекващо остроумие и съвсем изтънчено, живо, чисто английско чувство за хумор. Ненадминати в тази насока са англичаните и техните писатели - по всеобщото признание. А пък да се съчетае всичко това с едни най-сериозни проблеми на икономиката и на човешкото развитие е нещо, което малцина пишещи успяват.

Аз точно такива текстове харесвам: които са изпълнени с живот, които вълнуват читателя, които му дават пребогата информация, интелигентно поднесена и подредена. И които така развиват разбиранията му, че да почне да долавя колкото се може по-богат смисъл.

Ще препоръчвам тази книга и на моите познати и приятели, предимно млади хора, понеже тя може много да им даде и да ги подтикне още по-решително и дръзновено да работят за успеха си.

Битката за успех и личен просперитет обаче не е и не може да бъде ирационална стихия, а се подчинява на определени правила, за които ни говори бляскавия стилист на словото Харфорд.

Книгата също не ми се стори скъпа, томчето е дебело, а струва само 15 лв.

Д.Тръмп, М.Макайвър, СЪВЕТИ ЗА БИЗНЕСА И ЖИВОТА, пак съвсем нова, току-що излязла книга на изд. ИЗТОК-ЗАПАД.

Понеже аз самият от доста време работя по книга с условното (засега) заглавие ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ: пътят към успеха, та тази книга на Тръмп (на когото съм голям почитател) просто нямаше как да не си я купя. По моя първоначална преценка тя сякаш е най-доброто, което той със своите сътрудници е написал и издал, понеже има един обобщаващ характер.

Като се зачетох тук-там из текста, открих, че имам желание да прочета цялата книга, поради което се наложи да си я купя. Това, което ме подтикна твърдо да си я взема е текстът, сложен на задната корица, с който съм напълно съгласен; ето малък откъс от него:

За да постигне успех, човек трябва да си постави мащабни цели, а мащабните цели предполагат и мащабно мислене. Няма никакви „тайни”, нито готови „рецепти за успех” - просто всеки от нас трябва сам да си изработи формулата, която най му приляга. И, разбира се, да е наясно със своите възможности – и набелязаната Цел, което пък предполага, че трябва да е и максимално ЧЕСТЕН със себе си. Самозалъгването е просто „празнодумство”, а това е едно от нещата, които деловитият Тръмп презира до дъното на душата си.

Няма как, купих си и тази книга. И ми се струва, че я взех изгодно: макар че е с дебели корици и приятно изглеждаща, струва само 15 лв.

Майкъл Коул, СОЦИОКУЛТУРНА ПСИХОЛОГИЯ: наука на бъдещето, изд. ДИЛОК

Макар тази книга да е издадена през 2000-та година, попаднах на нея на щанда на издателството и реших да си я купя. Защото тя наистина, както пише на корицата й, е "изключителна публикация в сферата на обществото и образованието". Тук-там като се зачетох, открих интересни моменти, които ме подтикнаха към решението да си я купя. Неслучайно е получила наградата на Harvard University Press за 1995 г. Текстът е сериозен, но е написан по обичайния за западните изследователи начин: живо, ясно, с богат конкретен материал, който илюстрира проблемите и допълва представата. На мен ми се струва, че в плачевната ситуация, в която се намира българското образование, учителите, учениците (студентите), пък и родителите могат да научат много от тази книга - ако искат да променят нещата към по-добро.

Ето тия 4 книги си купих вчера и сега възниква неразрешимия за мен проблем коя книга да започна да чета най-напред. И понеже наистина не мога да реша това особено когато имам няколко хубави книги, които еднакво ми се иска да изчета по-скоро, аз си имам свое решение: чета по три-четири книги едновременно. Те просто си стоят на любимото ми място за четене (аз не чета в леглото вечер, книгите на мен не ми служат за заместител на хапчето за заспиване!), а чета на едно удобно диванче в стая, в която няма телевизор - тоя диктатор и тиранин на съвременния човек, който така ефективно спомага за интелектуалното и емоционално оскотяване на милиони хора. Просто на ден отделям по няколко часа, които прекарвам най-приятно с книга в ръка.

Винаги сядам на това диванче с огромно желание, а когато трябва да прекратя четенето, се чувствам крайно нещастен; но при първа възможност пак се връщам там, на диванчето в кабинета си. Общо взето така минават дните ми: от бюрото, на което е разположен другият тиранин на съвременния човек, особено пък на младите хора - компютърът - където предимно пиша (но и чета, няма как), се прехвърлям на диванчето с книга в ръка, където чета, но и много мисля; а пък като ми дойдат мисли в главата, които съвсем не търпят да бъдат изразени, фиксирани, записани, оставям книгата, и сядам пак на компютъра.

И, за мой срам, едва намирам само по час на ден, за да се разходя на открито. А не бива така. Е, като ходя на работа, повечко се разхождам, ала сега съм в болнични и повече чета. Телевизия все по-малко гледам, щото не мога да търпя простотиите, които се леят от нея. И ми остават само интернет и книгите: в тях е бъдещето, а пък ония, които си мислят, че книгата си била отживяла времето, имат много здраве от мен: книгите е най-велика и затова е вечна форма на закрепяване на мисловно и духовно съдържание.

По-скоро ще изчезнат хората, които не се докосват до книга, отколкото да изчезнат самите книги. А жалкото е, че тия, които не докосват книга, съвсем няма как да разберат, че тъкмо те са осъдени на изчезване: те вече не съществуват, ама не го знаят и съзнават, тях всъщност ги няма, ала те няма как да го разберат - понеже те вече са умрели тъкмо за онова, което прави човека човек. Става дума за "духовните неща", за възкресяването на които си поставя за цел да се бори новото списание ИДЕИ. А то от вчера пое по своя път към книжарниците и към читателите си.