Чета на едно място откъс от стенограмата на заседание на Министерския съвет, на което министрите обсъждат сагата със закупуването на самолетите за държавни (правителствено-парламентарни и президентски) нужди. Премиерът Б.Борисов ги убеждава да купят поне единия от двата самолета, щото иначе държавата няма нищо да получи, а ще плати само неустойки в размер на незнам си колко милиона.

Разбира се, министрите до един гласуват предложението на Премиера. Веднага след гласуването думата взема министърът на културата Вежди Рашидов, известен на народа също така и като единствения човек в света, безнаказано набил (счупил носа на) полицай; знаете, за този си подвиг вместо да иде в затвора побойникът получи за награда боен пистолет от шефа на полицаите, от оня, комуто Фортуна още тогава е предвиждала да стане един ден господар на тази наша многострадална страна (пистолет за награда В.Рашидов получи от тогавашния главен секретар на МВР, сега премиер Бойко Борисов); та ето какво казва министърът-побойникът:

Ако разрешите, две думи, по-скоро заради стенограмата казвам. Миналия път си позволих да взема отношение, когато обсъждахме въпроса за самолетите. Мисля че и тогава Министерският съвет доста сериозно и обстойно умуваше какво да става с тези самолети.

Ясно е, че сме изправени пред дилемата от двете злини да изберем по-малката злина. Но едновременно имаме и реален аргумент наистина да купим единият самолет. Аз бях единият от хората, който летеше над Азорските острови. В крайна сметка, ние не возим в тези самолети само правителството или президента, ние возим едни от най-изявените интелектуалци и журналисти – 20-30 човека пътуват. Така че, мисля, че е мъдро решението единият самолет да остане.

Да, разсипия е да се вземат два самолета – ненужно е. Мисля че е правилно, защото в крайна сметка се касае за живота на хора, от които една част управляват държавата, другите – формират държавата.

Подчертал съм сюблимните места в туй кратко слово. С две думи излиза, че г-н Министър-побойникът Рашидов се е загрижил за времето, когато няма да е министър, т.е. когато отново ще му се налага да придружава на пътувания в чужбина нашите държавници, и то, разбира се, в качеството си на "вечно приближен на властта интелектуалец". Та се радва човекът, че за тогава ще има барем един по-хубав самолет, защото, цитирам:

... защото в крайна сметка се касае за живота на хора, от които една част управляват държавата, другите – формират държавата.

Негова милост е от тия, които "формират държавата", по-скоро формират не самата държава, а свитата, която вечно седи и лакомо папка на държавната трапеза, която щедро се гощава на правителствените и президентски банкети, която придружава държавните лица на техните воайяжи из пустата му чужбина в качеството си на "най-изявени интелектуалци и журналисти". Та ето тия хора заслужават по мнението на министър-побойникът един самолетец, щото... ами щото... разбира се, щото... са наши, при това са най-заслужили хора.