Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: angeligdb
Категория: Политика
Прочетен: 2173649
Постинги: 2816
Коментари: 890
Гласове: 1119
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
04.10.2009 13:28 - Дали пък не сме прокълната страна та всичко у нас е тъкмо наопаки?!
Автор: angeligdb Категория: Политика   
Прочетен: 740 Коментари: 1 Гласове:
0



   

 

imageВчера в училището, в което работя, един ученик от 12-ти клас решил да си тръгне по-рано, т.е. не влязъл в час, а се качил на велосипеда и тръгнал нанякъде. И тъкмо излизал от двора на училището и се е ударил в минаваща по улицата кола. Толкова силно се е ударил в движещата се кола, че й е счупил стъклото. Има наранявания, дано не си е счупил нещо. Инцидентът е станал към обяд. Момчето е закарано в болница. Днес ще разберем в какво състояние е нашият ученик.

И ето във връзка с този инцидент веднага стана дума за това трябва ли да се търси отговорност от учителя, в чиито час е трябвало да бъде ученикът. Някои твърдят, че ако учителят провери присъстващите ученици и напише в дневника отсъствие на тия, които ги няма, то тогава ако с някой от отсъстващите се случи нещо подобно (инцидент и пр.), учителят е снел отговорността от себе си; но ако не е писал отсъствие на пострадалия, то тогава може да му бъде търсена отговорност защо ученикът, вместо да е в час, скита някъде, при което е пострадал. Аз лично, признавам си, не мога да разбера същината на тази мистическа зависимост, но ми я обясняват така: като пишеш отсъствие на липсващите ученици, снемаш от себе си отговорността за тях, но ако не им пишеш отсъствие тогава сякаш, подобно на божество, бдиш над това, което им се случва, и ако се случи нещо неприятно, трябва да поемеш отговорността, т.е. да бъдеш наказан и пр.

Да, обаче в живота стават всякакви неща; ето, примерно, учителят е влязъл в час, но е забравил или е пропуснал да провери присъствието на учиниците; човешко е, може да забрави - тогава какво ще го правим ако стане нещо лошо с някой ученик? По всяко време всеки ученик може да си вземе чантичката и да тръгне нанякъде; даже може по време на час да поиска разрешение да иде до тоалетна, а вместо към тоалетната да му хрумне да иде някъде; ако стане инцидент, какво правим тогава? Има свидетели, ще кажете, но защо изобщо някой друг трябва да носи отговорност за това, което става или се случва на друг?! На мен ми се струва, че трябва да приучаваме учениците от съвсем ранна възраст да поемат пълната отговорност за това, което правят. Всичко, което правят, трябва да е на техен риск и на тяхна отговорност. Така подобава да разбира нещата свободният човек. Ако почне да се размива отговорността, не ги възпитаваме правилно: много е лесно някой друг да носи отговорността за това, което ти правиш, а пък по тази логика идва и напълно безотговорното поведение, произвола, безнаказаността, анархията.

imageУчителят не е администратор, той не може да носи отговорност за всичко, което се случва на учениците му. Функцията на учителя е съвсем друга. И отговорностите му касаят съвсем други неща. Понеже на мнозина им се губи интимната същина на образованието, неговия смисъл, та по тази причина вменяват на учителя отговорности, които изобщо не отговарят на неговата задача. И хаосът е налице. Объркването на отговорностите, размиването на вината и прочие е пътят към появата на едно объркано и нездраво общество. Примерът с учениците, който давам, е симптоматичен, но и много такива примери могат да се намерят - стига да се огледаме около себе си. Например голям процент от съвременните българи гледат с влажно-мил поглед към спасителя си бате им Бойко, който щял най-сетне да ги оправи като никой друг. И прочие, и прочие. Но объркването на нещата все отнякъде тръгва.

Тръгва от семейството, тръгва и от училището. Примерно много родители са убедени, че за това, че техните деца не учат, са виновни техните учители, които не могли да ги "научат". Не се разбира, че този, който учи, е ученикът, т.е. той носи цялата отговорност за състоянието си - и никакви извинения и оправдания не трябва да се приемат. Като кажеш "учителите са калпави, не могат да научат сина ми", тогава на сина ти му порастват рога, пък последиците от глупостта ти, разбира се, ще ги понесеш самият ти, не някой друг. Но пак не ти идва акъла въпреки страданията: страшно нещо е ценностният вакуум, в който мнозина пребивават.

Ще дам още един драстичен пример, който за сметка на това е твърде показателен. Той е и съвсем действителен, случва се тия дни, съвсем наблизо. Интересна ми е реакцията на читателите на блога по него.

Става дума за една моя "позната", която работи като начална учителка. Току-що е назначена в едно училище, за жалост в класа й има един крайно недисциплиниран, лош ученик, от циганското малцинство, от който всички учители са вдигнали ръце - и който си прави всичко, което му скимне. Директорът предупреждава учителката още с назначаването й да внимава с тоя ученик. Оказва се, той е неконтролируем, все едно е бесен, няма страх от нищо и като капак на всичко е нагъл до немай къде. И почва да си показва рогцата от първата минута. Учителката опитва какво ли не, ефект никакъв. Ученикът беснее и разваля обстановката в класа, вреди на всички. В един момент горката учителка разбира, че е безсилна; вика родителите на тоя хулиган, те, разбира се, не идват. Ситуацията е ужасна. Горката жена плаче всеки ден.

imageИ знаете ли как реагира директорът на цялата ситуация? Вместо да се намеси с авторитета на цялата институция и да озапти вилнеещия хулиган, той си измива ръцете и хвърля цялата вина върху учителката. И я заплашва, че ако не озапти вилнеещия хулиган, ще трябва да си подаде оставката. Жертва без да се замисли учителката, и то заради един малолетен хулиган. Не му пука, че по този начин фактически застава на страната на хулигана във войната му против учителката. При това постъпва най-гаднярски срещу нея, като я кара сама да си подаде оставката. Та като капак на всичко да не може да получава обезщетение за безработица; да иде по дяволите ако трябва, важното е директорската простотия да тържествува.

Това са абсурди, които човешкият разсъдък не може да асимилира; ето защо страната ни прилича на лудница: всичко е извратено, изопачено, нищо не е наред, всичко е тъкмо наопаки.

Ще каже някой: измисляш си. Де да беше така. Но това, което описвам, е самата истина. За жалост, е точно така. Откъде ли ще тръгне поправянето, или сме съвсем безнадеждно пропаднала в глупостите страна?! Дали пък не сме прокълната страна та всичко у нас е тъкмо наопаки? Българските абсурди сякаш нямат край...



Гласувай:
0



1. анонимен - Е, не
04.10.2009 13:40
"Не се разбира, че този, който учи, е ученикът, т.е. той носи цялата отговорност за състоянието си - и никакви извинения и оправдания не трябва да се приемат."

А тигърът, който се учи да прескача обръч също носи цялата отговорност.

Колкото до втория случай с циганчето - явно виждате ролята на учителя само като MP3 плеър
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Спечели и ти от своя блог!