Какво друго да каже човек в такъв ден? Няма друго, думите са безсилни. Другото ще го оставим на нашите държавни като Гоце Първанов, който вчера отново най-усърдно се кръстеше пред камерите - на панахидата, отслужена от владиката Николай в Пловдив. Който не пропусна да се изяви с простотията, че Бог взел живота на тия невинни жертви заради концерта на Мадона.

Каквито са ни държавниците, такива са ни и владиците. Все повече добивам впечатлението, че тоя Николай не е Божи служител, а е служител на Първия Богоборец, служител е на Сатана. И на "исконното московско православие" е служител, но тия неща са твърде близки и неразличими.

Аз пък в случилото се разчитам следния знак. Бог ни казва нещо, важното е да Го разберем. Това, че сме грешни, и че нещо много често запознаха да ни се случват такива "необяснимо-нелепи инциденти", си се знае. Тия неща - да речем, с автобуса, премазал бабичките в местността Бакаджиците, или сега удавените в Охридското езеро - стават по човешки причини (калпави корабчета, автобуси и пр.), стават под действието на физични, а не мистични, причини, но въпреки това, чрез тях Бог ни дава някакъв знак. Иска нещо да ни каже, за наше добро. Един вид, използва случая да ни напъти към истината - за нас самите. Ала ний, общо взето и за жалост, само се прозяваме и нищичко не разбираме.

Аз няма пространно да тълкувам тоя знак Свише, но ще ви подтикна сами да го разгадаете, всеки според своето разбиране. Българските екскурзианти пътуват по Охридското езеро към манастира "Св.Наум". Корабчето, с което пътуват и което злополучно за миг потъва, се нарича "Илинден" (поне туй нещо да ви говори?!). Всичко става преди 6 септември, деня на Съединението, националния празник на България. В България вече са се нагласили за салютите, речите, фоерверките. Ала не би: корабчето потъва на няколко метра от брега. Удавили са се 15 наши сънародници. Институциите тромаво се разбързват и почват да си правят евтин и пошъл пиар. Гоце, естествено, е най-активен. Час и половина го чакат оживелите на летището, за да ги поздрави! Какво дебелашко поведение!

Това е, дадох ви, както се казва, храна за размисъл. Нещата са ясни. Жалкото е, че удавените си отидоха за нищо, а с всеки от нас същото може да се случи. Всеки ден умират хора по пътищата на България. А ние все не вдяваме защо е така и нищо не правим да се променим. В деня на траур белким някой се позамисли и проумее нищичко...