Напоследък се улавям, че често употребявам термина “ценностна катастрофа”. Наистина, доживели сме сякаш времето, в което берем плодовете на една такава най-ужасна ценностна катастрофа.

Но замисляйки се върху този термин, имам чувството, че някой може да въприемеме твърдението ми съвсем неправилно. У нас е налице крайно порочно нещо, и то е доста показателно; то, впрочем, е израз на същата тази ценностна катастрофа, деозриентация и пр. И то се свежда до това, че се смята и се насажда представата, че ето, нещата сега у нас са толкова лоши, но са станали такива защото е настъпила, представете си, свободата, демокрацията – която, като връх на всичко, е заличила някои предишни ценности. Без които, оказвало се, не сме били могли да живеем, и поради това сме изпаднали в този ценностен вакуум, в тази катастрофа.

Значи, според тази представа, сега у нас е така ужасно, е толкова лошо тъкмо защото била дошла свободата, която всичко била разрушила: така се говори постоянно по медиите, от разни бай Вучковци, Слави Трифоновци, СКАТ-човци и пр., и пр. Най-сладкодумно ни говорят за тия неща, и то в своя си най-нагъл маниер: говорят, че всичко е толкова лошо, толкова ужасно тъкмо защото, представете си, за жалост, била настъпила свободата – и в резултат всичко се било срутило. Аз обаче няма да се присъединя към тази медийна манипулация, ето затова правя и уточнението – ПРОДЪЛЖАВА