Здравейте г-н Грънчаров,

Искам да Ви пиша набързо по темата: "Нравствен казус: много ви моля, кажете ми, и вие ли ме мислите за непоправим идиот?!".

Първо, не мога да повярвам на мерзостите на политическите партии, това е корупция на ниво - духовност.

Второ, ясно ми е, че това което сте направил е изключително голяма саможертва. Ще кажете НЕ - може би! Но според мен е саможертва, саможертва на вашето семейство и син и на Вас самия. Много ми е тъжно, че са ви поставили в тази ситуация, много ми е тъжно, че става по този начин.

Тъжно ми е защото една малка капка е трябвало за да сте един от най-успешните философи в държавата си! Тази капка не е трябвало да попадне на територията на България. Да беше се отклонила към Америка, Англия, Германия, където и да е!

Аз мисля, че заради хора като Вас, аз и другата младеж трябва да се борим за да Ви върнем това, което сте заслужил, но сте бил възпиран от получаване. Заради една скапана политическа принадлежност, заради един цвят!

Не мога да проумея как е стигнала България до това положение, как, кога и къде точно са се изплъзнали целите на държавата ни към просперитет, към демокрация и западна култура. Заместени от цели за провал, унижение и самоунищожение.

Дали не сме още под робство? Под турско, но и под руско робство!

Алек Томанов

Здравейте, Алек,

Много Ви благодаря за тия думи, трогнахте ме силно: наистина е така, съвсем вярно сте схванал ситуацията в моя кажи-речи тотално провален живот. И то провален точно заради това: че не пожелах на няколко пъти да стана мерзавец. Че държах на някои ценности, които са ми най-скъпи. Че не се отказах от свободата си и от достойнството си.

Вие не знаете, но аз писах една "кратка лична история на съвременна България", нарича се СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, където съм описал много такива преживелици в миналото. За това как "таварищите" най-безжалостно ме изритаха от Университета, където бях преподавател по философия. И то само защото не само че не им се подмазвах, ами защото дръзнах да бъда личност, държаща на свободата и на достойнството си. Това в очите на комуниста е непростим грях, който трябва да бъде наказан най-жестоко.

Та наистина ме трогна Вашето писмо, и най-вече заради изразеното съзнание за тоя нравствен дълг, който Вие, по-младите, имате не толкова към такива като мен (аз съвсем не се определям като страдалец, не, напротив, аз въпреки всичко съм щастлив човек, защото устоях на принципите си, защото, благодарение на Бога, имах силата да не се поддам на съблазните, а също и защото можах с Божията помощ да сътворя нещо, което ще остане и след мен!), а дълг, който имате спрямо нашата България – изтерзана от толкова много комунизъм, от толкова много мерзости, от мизерия не само материална, но и духовна.

Защото комунизъм значи бедност, значи обаче най-вече една страшна личностна и духовна мизерия, каквато вие, младите, едва ли можете да си представите. Защото не сте живели от онова време, проклето да е!

Благодаря Ви още веднъж за подкрепата!

Лека и успешна седмица Ви желая!

С поздрав: Ангел Грънчаров