Снощи, признавам си, съм забравил за "историческия дебат" между премиера Дмитрич и Кмета; знаех, че ще се проведе, ала безсъзнателно явно дотолкова не съм искал да го гледам, че... забравих; тия, които са запознати отчасти с теориите на д-р Фройд, ще разберат защо казвам това. Просто някои хора и лица крайно много ме дразнят и предчувствието за очакващото ме неудоволствие е довело дотам съзнанието ми да включи единствено спасителния "клапан": забравянето. Забрава от този род е постижение на еволюцията и служи на оцеляването на индивидите в крайно враждебна и потискаща среда.

Да, ама ето тази сутрин чета как е минал този "фундаментално-исторически" и "повратен за бъднините ни" дебат: имам доверие на възприятията най-напред на един блогър, Александър Павлов, "Дуелът" между Станишев и Борисов: титаничен или комичен?, а също прочетох и две информации на медии, първо на казионната и подлизурковска БНТ, Бойко Борисов и Сергей Станишев в пряк дебат в "Референдум", а също и на една уж "обективна медия": Борисов и Станишев на жив дебат по БНТ. Оказа се, че за мен най-ценно е личностното впечатление на блогъра, което именно и демонстрира превъзходството на личния блог като вид медия.

Както можеше да очаква - "социалистите" са крайно недълбоки, по-скоро са плитки хора - Дмитрич е наблегнал на това, че:

Намираме се в условията на безпрецедентна, световна, финансова криза. И икономическа, която влече след себе си и социална криза. Тя не е произведена в България. Ние сме жертви на тази криза като страна.

което си е една съвсем банална, дори брадата и също униформена лъжа: напротив, световната криза за тотално проваления кабинет агент Гоце-агент Сава-Дмитрич-Симеонич се яви подобно на нещо като манна небесна, а иначе управляващите направиха всичко възможно, даже и свръх силите си, за да оставят България в края на мандата си именно като най-бедна и корумпирана страна не само в ЕС!

Интересно е примерно какво ще отвърне пуякът Дмитрич в отговор на един такъв най-лек въпрос: световната криза ли направи България най-бедна и корумпирана страна, или страната си е такава от доста време, и то все в резултат на титаничните подвизи все на неговата собствена партия? Ама кой да им зададе такъв даже най-прост въпрос след като отреща стоят... да кажа ли... не, няма да кажа... щото ще ставаме съуправляващи, по тази причина ще се въздържа от всякакви квалификации спрямо бъдещия коалиционен партньор на традиционните десни.

Та в тази връзка искам изцяло да се присъединя към идеята на К.Павлов:

И за финал се замислям, защо Станишев не поиска дебат с опоненти от ранга на ДСБ? Столетницата в момента се държи като целомъдрена (или не дотам) девица - хем й се иска, хем не й стиска! От къде съдя, че й се иска? Ами за пореден път от страна на Станишев и Йотова се споманава името на Иван Костов, без той да има някакво отношение или присъствие в дебата. Защо не й стиска? Елементарно. Ясно е, че всеки измежду Иван Костов, Светослав Малинов, Атанас Атанасов, Екатерина Михайлова, Петър Москов, Иван Иванов щяха да направят на пух и прах вечно и ехидно усмихващия се Станишев и кикотещата се и шептяща примадона Йотова. Едва ли някой се съмнява в това.

И накрая ми се иска да предложа от страна на блоговете да се излезе с настояване да се проведе телевизионен дебат на Дмитрич с лидерите на традиционната десница Иван Костов и Мартин Димитров, щото във всичките тия 20 години главна реформаторска сила, променила из основи комунистическа България, беше тъкмо десницата, тогава именно СДС. Ние да пошумим, да понастояваме, да излезем с това искане за такъв дебат, пък много добре ще си знаем, че Дмитрич изобщо няма да се съгласи. А няма да се съгласи, разбира се, понеже просто много го е страх от десните: само те така често го шибат в Парламента така, както се бие маче в дирек, ама усеща ли нещо твърдоглав потомствен комунист от ударите на силните и разумни аргументи на парламентарната десница?! Та по тази причина Дмитрич е влюбен тъкмо в непарламентарната десница, в ГЕРБ - може би защото тя му е прекалено удобна, знам ли?!

И накрая искам да отговоря на въпроса си от заглавието на този коментар: наистина, защо Дмитрич се натиска така любовно на Бойко - и защо го е толкова страх от дебат с Костов и М.Димитров?! Или да не отговарям, а? Добре, нека всеки сам да си отговори, въпросът не е труден, напротив, прекалено лек е. Ще вметна само това, че тази широко демонстрирана "любов необяснима" между нежния ни премиер-комунист с първия мачо на республиката ни изглежда съвсем не се дължи само на тяхното така демонстративно политическо съперничество-привличане, а вероятно има и още по-дълбинна обусловеност. И ще спра дотук...

Но ще добавя, ако позволите - хайде, от мен да мине! - единствено това: а дали тия любовни задевки между двамата лидери, на БСП и ГЕРБ, не са подготовка за евентуална политическа сватба между тях лятос, след изборите? Няма да се въздържа да не намекна и за сюблимната картинка за медения месец и сватбеното пътуване на страстно влюбената двойка Дмитрич-Бойко! Ала дано тия мои кошмарни видения да са само израз на личностната ми обремененост като психолог.

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >]