Най-важният приоритет на страната не е осъществен, защото в условия на настъпваща криза България е лишена от възможността да се ползва от солидарната подкрепа на Европейския съюз, за да преодолява тази криза. Това се дължи на обстоятелството, че българското правителство, на което ние искаме вот на недоверие, не спазва европейските правила и българските закони. Вследствие на това, че не се спазват европейските правила и българските закони, ние не можем да ползваме от солидарната подкрепа на европейските граждани.

От тези успехи, за които тук се говори, не трябва да се крие фактът, че днес българинът е най-бедният, най-малко живеещият, най-често умиращият – човекът, който живее в най-корумпираната и зле управлявана страна, не само в Европейския съюз. Това е вярно, за съжаление, и по отношение на нашите балкански съседи. Ние сме в това положение! Каквото и да говори правителството за своите успехи, трябва да признае тази изходна основа. Каквото и да е правило през тези четири години, то е допуснало страната ни да заеме тази незавидна роля. Освен това българинът е най-отчаян, най-мрачно гледа в бъдещето, което го очаква.

Защо се стига до това българските институции да са с най-ниско обществено доверие?

Правителството има 9% доверие сред българското общество и 54% недоверие, според социологическите изследвания. Народното събрание също е с огромно недоверие към дейността си. Защо се е стопило и изчезнало доверието към институциите? Как то да се върне отново? Какво трябва да направи едно алтернативно управление в първия и сигурно много мрачен ден, в който то трябва да поеме отговорността за съдбата на страната?

Първо, да потърси консенсус за спазване на европейските правила – не за разпределение на европейските пари, а за спазване на европейските правила. Консенсус конкретно, за да се извърши и конституционна, ако се налага, реформа на досъдебната фаза, за която казват от Европейския съюз, че предстои да се постигне. Консенсус, за да заработи съдебната система, за да има върховенство на закона, което се оказва, че в момента в България няма. Не може в европейска страна, в която да няма върховенство на закона, да има и вътрешни борби, и вътрешни противопоставяния на тема: Ще има ли върховенство на закона и кой от коя страна на барикадата стои, както ние тук сме започнали да се поставяме един-друг.

Без такъв национален консенсус, зад който да застанат хората, които ще започнат битката срещу мафията и срещу корупцията на най-високите етажи, България няма да може да направи нито една стъпка напред и няма да се откъсне от незавидното място, което заема.

Вторият много сериозен национален консенсус трябва да бъде за антикризисната политика на държавата. Всяка страна и демокрация, уважаваща себе си, трябва да търси национално съгласие, за да преодолее предстоящите тежки години. Това не го прави българското правителство. Българското правителство в момента се държи като богат, безотговорен баща в семейство, на което парите не достигат – трупа излишъци в години на тежка криза. Тази практика трябва да бъде преустановена – това е алтернативното управление. Белите пари се трупат за черни дни. Черните дни тропат на вратата и заради това не могат да се трупат повече бели пари. Това, с което се хвали правителството, не може да бъде повече основа на икономическата политика!

Не може и не бива правителството, едно бъдещо управление да се хвали със стабилност на банките, защото банките дължат тази стабилност на преустановения достъп до кредит за българския бизнес. Трябва и е възможно да се направи така, че банките отново да направят достъпен кредита, за да могат фирмите да започнат да излизат от тази икономическа криза. Стъпките в това отношение са ясни и трябва да бъдат предприети. Благодаря за вниманието.

(Изказване на Иван Костов при обсъждането на седмия вот на недоверие към кабинета Станишев, дата: 25-02-2009 г.)