Уважаеми г-н Грънчаров,

По отношение на оценката Ви относно българската подлост или по точно казано българското политическо блюдолизство бих искал да добавя някои неща. Тя е верна, но все пак според мен - миловидно наивна. Казвам го съвсем отговорно, 20 години живея на Запад и сам прекарал значително време в изучаване на психологията на другите народи. За това мисля че с право мога да добавя някои неща, които вероятно сте пропуснали.

1. Що се отнася до подмазвачеството, до това, че българският политик се мъчи да се представи в благоприятна светлина, така че всички да го харесат и т.н. - трябва да добавя, че българинът е просто един лош ученик, подражавайки на западния маниер. Цитирайки Алеко (”Не ги гледай, че са мазни, че се увиват около теб - Бай Ганьо искаше да каже учтиви, но тази дума е още нова в нашия лексикон - забравя се” - край на цитата) излиза, че е така.

Защо го казвам - защото в психологията на други народи това просто е нещо толкова естествено, че е пропило цялото им подсъзнание (например австрийците, французите или италианците). Спомнете си онзи цитат от “Пармския манастир” на Стендал, в който старият граф хвърля една интересна реплика цитат: "Простете, моят приятел има лош навик, онова което му е на сърцето, това му е и на устата" - край на цитата). Или Островски в “Най-мъдрия си остава малко прост” - завършвайки един от главните монолози на подлизурката с изречението - ”А аз още не съм започнал дори да ви разказвам на какво е способен човек в днешно време, за да напредне без протекция”. Ерго - тази подлизурщина, това лицемерие за което в случая говорим, не е само присъщо на българските полиците - напротив те са за мен само лоши ученици, защото не могат да бъдат съвсем мили и нейни, както е по западен тертип… още им липсва школовка…

Още не могат да си преправят гласчето във високите тембри (а Вие знаете мнго добре, че от интонацията може да се определи чарактера на човека) … ние сме още далеч от висините на другите… по тази тема мога още много да говоря…

2.Нека не забравяме, че политическата учтивост… е свързана с обстоятелството, че политикът вижда пред себе си не един субект, а един обект, които трябва да обработи. Той не вижда човек, а предмет, нещо което трябва да обработи. От своя страна избирателят желае да получи нещо като обещание и то такова, че най-малкото слушайки го да остане с чиста съвест. В това отношение политикът е просто най-обикновен търговец, които желае покупко-продажбата. Той се съвъкуплява с тълпата. (по тези въпроси са говорили и Платон и Вайнингер)

3.Нека не се забравя и факта, че българинът живя 50 години под похлупака на комунизма, изолиран от света. Той бе свикнал само на грубите лозунги, постоянно натрапваните девизи, които бяха чиста промивка на мозъка и придобиха почти религиозното значение на една мантра в контекса на гностико-есхатологичното учение, което му бе натрапено. Всичко това донякъде притъпи чувствителността му към лъжата, той е отворен единствено и само за грубата манипулация.

4. Искам да завърша с две думи на Пейо Яворов - ”Не смятайте, че на Запад е по иначе отколкото у нас - там става всичко със златна игла в сърдцето, а у нас - с брадвата по главата”.

Ние вероятно още не сме преболедували някои обществени тегоби. Ще спомена и следния факт: често сам си правил опит, като съм чел цитати от Алековия "Бай Ганьо" в чужбина, и знаете ли кое е най-учудващото: на Бай Ганьо се смеят само българите, западняците го намират за напълно естествено… Това ме кара да се замисля... Може би ще ви е интересно просто като факт.

Спирам до тук. Надявам се, че не съм Ви отегчил.

Бъдете здрав. Сърдечни привети

Автор: Константин

(Забележка: Заглавието сложих аз, изхождайки от един мотив в разсъждението на автора.)

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!