В статията Защо "народният трибун" Слави Трифонов разиграва толкова пошло театро и плещи чак такива глупости? накрая пиша следното:

Изобщо различието е онова, около което се върти всичко в нормалния човешки свят. Еднакви просто няма как да бъдем, понеже - и докато! - сме свободни. Щом почнем да ставаме еднакви, щом почнем да мислим еднакво, това освен че е точен признак за немислене, е показател и за ненормалност: нормалното е в едно общество да има всякакви мнения, всякакви хора, всякакви партии, всякакви политици. А от нас се иска просто да разпознаем ония, които са свестни и могат да направят нещо добро и за България. Толкова е просто това: нима има някой, който още да не го схваща?!

И тогава блогърът Калоян Борисов ми зададе този уместен въпрос:

А как да ги разграничаваме, по какви критерии да ги преценяваме?

Обещах да отговоря на толкова уместния му въпрос, ето, сядам да изпълня обещанието си. Обичам да разговарям с мислещи хора, особено пък с по-млади, понеже тяхното съзнание не е толкова сковано от предразсъдъци - като това на по-възрастните.

Калоян, наистина това е най-важният въпрос, добре си го формулирал: как да разграничаваме свестните - съвестните! - политици от "въжеиграчите", от политическите шарлатани и от безскрупулните лъжльовци? Оказа се, за жалост, че този въпрос не е по силите на мнозинството от нацията ни - огромното мнозинство от българите доказаха, и то на дело, практически, че не умеят да различават и разпознават свестните политици. И по тази причина особено напоследък подкрепят на изборите най-арогантни, безчестни, лъжливи и крадливи политици. Но аз държа да отбележа, че това съвсем не означава, че "всички до един политици" са все такива, са все маскари, напротив, смятам, че има и свестни политици, и то, представете си, допускам, че има такива политици във всяка партия, дори и в партиите, които на мен лично съвсем не ми харесват. Смятам, че има такива политици дори и в БСП.

Ти питаш също "по какви критерии да ги преценяваме", изискваш конкретност, това прави въпроса ти по-труден, но и още по-смислен и важен. Ще се постарая да ти отговоря пълно, като също ще се постарая отговорът ми да е възможно най-синтезиран.

Аз точно по тази въпрос напоследък предприех някои експерименти и изследвания, виж примерно това: Един смислен и навременен проект, наречен "Училище по демокрация". Но иначе отдавна мисля и пиша по тия въпроси, освен в книгите си съм ги разглеждал най-настойчиво, и то от различни ъгли, в блоговете си: ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ. Посочвам тия мои публикации та евентуално ако някой се поинтересува да може да ги ползва. А тук ще бъда съвсем лаконичен.

Та ситуацията около т.н. "политически избор" е крайно коварна и трудна. нейното проумяване наистина не е по силите на мнозина. Трябва нещо да се направи, та повече хора по-уверено да избират, и то с разбиране, твърдо, а не налучквайки. И то предимно по принципа "Тия ги видяхме колко струват, да опитаме със следващите". "Тия ме излъгаха, да проверим дали и другите ще ме излъжат" е един доста разпространен у нас, ала крайно тъп принцип на политически избор. Така "избират" съвсем несвободните, неразбиращите що е свобода, обърканите хора, т.е. хората без ориентири и без ценности.

Ето го възловият момент: колкото повече нараства съзнанието за свобода у един човек, толкова повече той избира с разбиране, базирайки своя избор на сигурни, а не на крайно съмнителни основания. "Жорж Ганчев има разкошни мустаки, явно е пич, ке требе него да покрепя!" или "Слави крещи като говедар, явно е голема работа, говедарете все са голема работа, затуй ке му повервам: оти я вервам само на гласовити ора, на ора с дълбоки и силни гърла!" - за жалост, мнозина у нас избират все базирайки на такива крайно тъпи, на съвсем просташки критерии. У нас едно немислещо мнозинство слуша, чува и вярва на най-гласовитите, на ония, които крещят най-яко, а пък ония, които говорят разумно, в тази гълчава даже съвсем не ги чуват. Да, у нас слушат гласовитите, а не разумно говорещите, по тази причина сме на този хал...

На второ място ако човек имя ясни, осъзнати ценности, такъв човек базира избора си на следното: оня от кандидатите, който споделя и изрязява ценности, родствени на моите, и го прави съвсем честно, искрено, на такъв мога да дам своето доверие, такъв заслужава моя глас. Но а сега ми кажете каква част от множеството на т.н. "масов избирател" има ясно осъзнати, осмислени ценности, та да може да разпознае ония от кандидатите, които изповядват същите ценности, и на тази основа работят за кауза, която отговаря на твоите собствени, при това коренни интереси?! Умишлено подчертавам думите, които имат възлово значение. Аз лично смятам, че у нас хората, които ясно съзнават своите собствени, и при това коренни - сиреч определящи всичко, значи човешки, личностни, но също и общностни, граждански, т.е. чисто политически! - интереси, и го правят, базирайки се на ценности, от които никога няма да отстъпят, та значи смятам, че частта от избирателния корпус, която избира така, е нищожна. Което и означава, че у нас просто липсва политическа и демократична култура в най-широките слоеве, поради което и демокрацията ни е в такова окаяно положение. От което се и възползват споменатите политически спекуланти и брокери на най-низши, тъпи и просташки масови емоции и настроения.

Този е главният проблем пред демокрацията ни. Иска се време, за да се появи по-развито съзнание за свобода и онова, което прозлиза от него: осъзнати ценности, разбиране за собствените коренни интереси и пр. И се иска просвета, разговаряне, иска се медиите да изпълняват своята роля, което съвсем не е така, поради което масовият българин затъва в глупави емоции, страхове и съвсем тъпи настроения. От рода на "всички са маскари", "нема и не може да има достойни политици", "Славчо Учиндолски и бат Бойко са пичове", "демокрацията е много лошо нещо, иска се здрава пичовска ръка, само она ке ни оправи" и пр., и пр.

Да, аз смея да твърдя, че сред политиците от всички партии има лидери, които вярват в някакви ценности, имат идеи, разбират от проблемите на страната, знаят как могат да се решат, също така имат и воля да проведат на дело програмата си, стига ние, избирателите, да им даддем властта. Такива политици имат държавнически идеалистични пориви, такива политици са готови и могат да работят за доброто на нацията и страната.

Ето, да речем, в средите на партията, която съвсем не харесвам, БСП - даже и там има свестни, идеалистично настроени хора, които обаче са малцинство, а безскрупулните и гешефтаджиите и там налагат волята си. Тия от БСП, дето вярват в нещо по-възвишено, примерно в някаква "социална справедливост", в някакво "равенство", в някаква "лява идея", сигурно ги има, но тия хора са нищожно малцинство, там безскрупулните играчи са мнозинство. Така е и в останалите партии, така е и в партията, на която симпатизирам - ДСБ. И в нея има една напаст от безскрупулни играчи, подмазвачи на лидера, най-нагли кариеристи, които и майка си са готови да продадат, само и само да се докопат до заветната властчица. Ала има и много свестни хора в ДСБ, тъкмо те задават тон, особено в централното й ръководство, по тази причина и ги подкрепям.

Безскрупулните въжеиграчи остават малко в партиите, които не са на власт - подобен сорт хора напират най-вече в партиите, които има надежда да се доберат по-скоро до властта. Примерно в ГЕРБ сега гъмжи от такива хора. Как да ги разпознаем тези хора ли?

Ами просто е: иска се усет. Някак си човек органично да се отвращава от такова поведение и да го надушва, при мен примерно е така. Иска се човек да има здрави, неизвратени чувства, т.е. чувствителността ти да не е притъпена или извратена. Аз не мога, примерно, да харесам Слави Трифонов, понеже усещам с всичките си сетива, че се мъчи да ме излъже най-нагло и безскрупулно. Този човек излъчва безчестие от най-долнопробен вид. И Бойко Борисов, и Сидеров, и мнозина други не мога да ги възприема положително по тази причина. Оня, който не е в състояние да различи лъжеца от искрения, от човека, на който може да се вярва, такъв човек не може да различи истината от лъжата, а това е ужасно. Това е най-лошото, което може да ти се случи, да те сполети. Защото истината е тази, която ни прави свободни. Само тя. По тази причина хората, които нямат жив усет към истината, са невероятни наивници. Пълно е с такива хора у нас. За жалост...

Да приключа, казах доста неща, ала всичко не може да се каже. Трябва още много да се говори по тази тема, да се дискутира, да се спори. Този е пътят. Ако мълчим, ако не обсъждаме най-важните, горещи, бих казал даже парещи български проблеми, никога няма да успеем да се измъкнем от тресавището. А ще продължим да затъваме в него.

Ала за щастие от нас зависи всичко. Така е при демокрацията. От нашите разбирания, ценности, идеи, чувства зависи всичко. И то от разбиранията на мнозинството. Това е особено важното: не от моите или твоите разбирания, а от тези на повечето български граждани. По тази причина е и толкова трудно да настъпи благотворна промяна. Но ако работим всеки ден за нея, тя няма как да не дойде. колкото повече сме упорити и непримирими, толкова по-скоро ще дойде.

А иначе от всеки от нас се иска нещо крайно просто: като видиш мошеник - да го усетиш и да изпиташ погнуса. И да го разобличиш. Като видиш пък честен човек, който може да направи нещо добро, сърцето да ти се разтупти и да си кажеш: този е, него ще подкрепя, никой друг! Този осъзнат политически избор се базира на нещо като личностно и гражданско родство. Безчестните хора си избират безчестни политици. Честните подкрепят свестни и стойностни политици. Няма друг начин. Има и честни хора у нас, загрижени за доброто на България. Тези хора ще излъчат из средите си все повече честни и стойностни политици. Има надежда, не всичко е загубено. От нас зависи всичко. От това какви сме и от съзнанието за това какво ни е истински потребно.

Да се отвращава от мошениците, от лъжците и от калпавите управници, да се възмущава открито от безобразията им, да протестира смело срещу провалите им, да им отрязва квитанциите на изборите - това прави човекът с развито личностно, нравствено, гражданско и политическо съзнание. Такъв човек не можеш да го излъжеш. Той умее да разпознава и затова подкрепя само политиците, които ще направят нашата България достойна, богата, просперираща страна, в която живеят също такива хора...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

АКТУАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ТЕМАТА:



Този клип намерих благодарение на блога на М.Джоканов, един от организаторите на студентските протести. Неговият блог се нарича Събудете се, българи! - едно твърде подходящо наименование.

Да последваме примера им и да бъдем до тях на протеста на 14 януари! Да бутнем корумпираното правителство, което е толкова вредно за България - и от което пропищя цяла Европа!!!