Иво Инджев е написал едно разсъждение по нравствен казус, касаещ него самия (и колегата му Бареков), като е дал на текста заглавието НЕВИНЕН ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО… В НЕГО. За какво по-конкретно става дума можете да прочетете там, в неговия блог.

Ето онова от целия текст, което поставя принципния нравствен проблем:

За финал, след уговорката за личния мотив, имам и друг. А той е в това, че е въпрос на принцип да се научим, че светът не се състои от съвършени същества (за каквито често приемаме себе си, поради липса на нещо, което да обичаме повече). И че дори и в най-неприемливия човешки образ може да се намери качество, заслужаващо поощрение. Абсолютната безкомпромисност върши работа само на палача.

Струва ми смислено да се подкрепя принципа: невинен до доказване на противното... в него, на непоносимо противното, на отвратителното дори. И едва тогава да се произнасят окончателни присъди.

Та ето по повод на тия думи написах там следния коментар:

Вярно е, няма абсолютно чисти и съвършено нравствени живи хора, както и няма абсолютни подлеци без нищо човешко. По тази причина оня, който се представя за “кристално чист нравствен образец”, примерно Кеворкян, който от собствената си висота раздава морални оценки за другите, или Кеворкян, държащ се като морален ментор! - със самото това демонстрира ужасна морална нечистоплътност.

Нравственият, или просто свестният човек не съди другите, понеже сам знае колко е трудно човек да държи името си чисто, неподдавайки се на съблазните. Оня, който е преживял горнилото на греха, който е изпитал тежестите, терзанията и мъките на съзнаваната и призната вина, само той може да разбере ония, които, макар че не са съвсем чисти като ангелчета, но искат да съхранят човечността си, да вървят, макар и с несигурни крачки и с лъкатушене, по пътя на доброто.

Вярно е и това, че безкомпромисността и нахалната демонстрация на някаква възвишена морална претенция за чистота (която едва ли е съвсем основателна!), е само показна, сиреч е по същество безнравствена и лицемерна. Наскоро имахме такъв случай с доктринерско-морализаторските вопли на мърморковци като д-р Н.Михайлов и Я.Дачков, които обвиниха Костов в предателство на “чистата идея” и "оскверняване на моралната чистота" само защото бил допуснал възможността за сътрудничество с ГЕРБ за махане на сегашната пагубна за страна и доказано разбойническа коалиция от власт.

Та както няма абсолютно чисти в морално отношение “светци” и “ангелчета” в този наш толкова грешен човешки свят, така няма и абсолютно пропаднали и безнадеждно опорочени в нравствено отношение човешки същества. Аз от тази гледна точка съм склонен да према, че зовът на доброто отеква понякога даже и в гърдите на опорочени и крайно дискредитирани хора като Гоце, ала те не се поддават и устояват на порива му. Докато нормалното е човек да не заглушава зова на съвестта и тогава няма да загуби човешкия си облик. Защото човешката съвест е Божи глас в душата на човека…

В душата всеки човек се борят две сили, ангелска и сатанинска, силата на доброто със силите на злото. И ние, живите хора, сме тяхна съвсем несъвършена производна…

Е, разбира се, някои имат претенцията, че са “богове”, че са “непогрешими”, но точно такива са най-големите мерзавци, за които думата морал не значи обикновено абсолютно нищо…

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!