Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: angeligdb
Категория: Политика
Прочетен: 2174018
Постинги: 2816
Коментари: 890
Гласове: 1119
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
29.10.2008 15:15 - У нас най-ненавистни са ония, които не се умилкват на народа и имат смелостта да говорят горчивата истина
Автор: angeligdb Категория: Политика   
Прочетен: 817 Коментари: 0 Гласове:
0



 

 

imageИ респективно най-обичани са ония, който най-сладко го лъжат. Но както и да е: Иво Инджев днес отново поставя значими въпроси в статията си Брюксел ли? Абе я им виж зелето!. Възловият момент от статията му по моя преценка е:

Проблемът обаче не е само в самите управляващи. Защото критично голяма маса български граждани не просто живеят приоритетно с проблемите на затварянето на бурканите, но и са се затворили в себе си сякаш, за да се консервират за някакво по-добри времена, без да си дават сметка, че са съучастници в едно бавно колективно самоубийство. И кой може да ги съди за това? Такава е човешката природа. Да беше отделен човек, дори група хора, да ги заклеймиш. Но да хокаш цял народ, не става някак си.

Реших да участвам в дискусията в неговия блог по тази тема, и затова написах следния коментар:

Поздравявам Ви, г-н Инджев, за верните констатации. Смятам, че да възприемаме най-реалистично самите себе си като нация - да съзнаваме и достойнствата си, доколкото ги имаме, но и кусурите и дефектите си - е признак на това доколко нацията е решена да устрои за себе си едно достойно битие. Тоест е решена да не се примирява повече с това мизерно състояние, в което се намираме от поне 60 години, именно с бурканите си, с угоеното прасе в кочината, което така силно радва сърцето и го изпълва с приятни коледни предчувствия, с доматената салатка и лютата ракийца и пр.

imageАз лично съм напълно убеден в тезата, че националният характер лежи в основата на националната съдба. Т.е. според това какви сме, доколко сме освободени и предани на свободата, доколко съзнаваме собствените си коренни интереси, доколко не се оставяме да ни будалкат със сладникави приказки за това колко сме си добри и велики, доколко сме решени да не се примиряваме с дефектите си, дотолкова и ще можем да постигнем битието и живота, които заслужаваме. Не някой друг ни е виновен за неблагоприятната ни историческа участ, а ние самите сме си виновни, именно в мнозинството си, което често е така безхаберно и объркано. Ние, не някой друг, сме отговорни за тия беди, провали и нещастия, които се случиха на страната и нацията ни особено в последните 20 години, в които уж имаме свобода, а пък съвсем не знаем какво да правим с нея. И затова обикновено я употребяваме против собствения си интерес - и по тази причина допускаме да ни управляват навлеци като мадридският мошеник или като съветския гражданин Дмитрич.

За да представя по-цялостно своята гледна точка, написах и издадох две свои книги по така визираните проблеми. Първата се нарича БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (има подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), а втората носи заглавието СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (подзаглавие: Кратка психологическа история на съвременна България). Първата излезе през октомври миналата година, а втората през юни тази година. Сега се радвам да открия в тази Ваша статия, че имаме сходни и близки разбирания и по този най-важен български въпрос, като също съм на мнение, че истината трябва да се казва смело, нищо че понякога е крайно неприятна или пък, както кой знае защо казват из нашите предели, "от истината жестоко боли". Аз лично смятам, че истината винаги е целебна и спасителна и също така винаги е за предпочитане пред умилителната и упоителна сладичка лъжа.

imageНе се смятам за самозван "вестител на истината", но според силите си работя за това все повече объркани хора да усетят твърда почва под краката си и да погледнат с нов поглед на случващото се. Затова и пиша всеки ден своя блог. Никаква материална полза нямам от тия мои идеалистични начинания (имам предвид и книгите, които съм издал), напротив, лишавал съм се от много неща, но изглежда такава ми е била участта.

Интересно е, искам да Ви кажа и този многозначителен факт: след като излязоха, моите книги бяха посрещнати с трогателно единодушно мълчание. Само радио "България", което излъчва за българите в чужбина, ги представи на слушателите си, и взе интервю с мен; радио Хоризонт пък ме покани веднъж в една дискусия за свободата, където също се спомена за книгата ми от водещият - и нищо повече! Взеха интервю от мен и представиха книгите ми български вестници по цял свят, в Америка особено, но нито един вестник тук, у нас, във вътрешността, нито ляв, нито "обективен-независим", нито дори десен, не отдели и ред, за да представи книгите ми на читателите си. Или поне само да обяви, че има такива книги. Явор Дачков например не счете за нужно да представи книгата ми във вестника си, нищо че е публикувал мои статии без никакъв хонорар, и даже ми се намекна, че ще ги представи само ако си заплатя "рекламата".

imageКакто и да е, но искам да Ви кажа и нещо още по-показателно: след излизането на книгите ми и двата вестника, които редовно публикуваха мои статии, като по сигнал спряха да ме публикуват, което за мен е абсолютно неразбираема загадка. Имам предвид вестниците "Седем" и "Про и Анти". Както и да е, книгите ми даже не се вземат от книжарите на борсата, понеже били "непазарни" и "нетърговски". Когато, отчаян от ситуацията, реших да подаря на повече от 50 български блогъри, журналисти, политици, публични личности своята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, всички с благодарност приеха подаръка, а пък след това почти никой поне не обяви в блога си, че има такава книга. Аз лично не мога да си обясня тази реакция, макар че тя много ми напомня за това как са били приемани книгите на други философи в миналото, например книгите на един Шопенхауер. Дали пък тази необяснима иначе единодушна реакция на мълчание и тъпо неприемане не намеква за това, че книгите ми са добри: щото иначе посредствеността приема обикновено с най-шумни крясъци на одобрение изявите на така наглите си себеподобни?!

Аз преди време Ви предложих да ми изпратите имейл, за да обменим информация и за да мога да Ви изпратя своите книги, ей-така, като знак на уважението ми, без да искам, разбира се, нищо в замяна, щото "доброжелателите" не пропуснаха случая да запозрат корист и в това мое действие. Сега подновявам молбата си, понеже не намирам в блога Вашия имейл: моля, напишете ми адреса, на който да изпратя книгите, на моя имейл angeligdb(@)abv.bg. Предварително благодаря!

imageА иначе смятам, че за нашите дефекти като нация и индивиди, голяма част от които са най-отровно наследство на комунизма, трябва не само да се говори, напротив, трябва да се говори пределно искрено и честно: в раната трябва да се слага пръст и дори да се посипва сол, та да заболи така жестоко, че ония, които сякаш са свикнали с болката и гангрената, да осъзнаят, че така повече не може, не бива да се живее. Иска се скалпел на хирург, та да се изрежат без жалост ония тумори в българската душа и дори в тялото на българската нация, които тровят живота ни. И които ни заплашват именно със смърт на цялото, именно на целия организъм. Понякога се налага даже ампутация, а какво наблюдаваме иначе у нас?! Мажат раните с мехлеми, галят ги с перца, а пък отровна рана и гангрена така не се лекуват!

Така например Гоце и Серьожа Дмитрич напоследък се изявяват като големи патриоти и не пропускат случай да понижат омайни родолюбиво-популистични думи и словца. Те ще ви обяснят надълго и мазно, че ний, българите, каквито сме си, сме си и най-добри, че "народът винаги е прав", че "народните искания и копнежи са святи", че "народното дело за нас е като пътеводна звезда" и т.н. Гоце например се е окичил с портрети на Левски и Ботев, нищо че цял живот е служил на чужди сили, на КГБ-то на водкопойците и т.н. Някои излъчват само погнуса, и изглежда сякаш точно затова са и толкова "обичани" от благодарната сива посредственост. Да спра дотук, че пак ми се заповръща...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!


Тагове:   най,   НАС,   народа,   ония,   ненавистни,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Спечели и ти от своя блог!