Блогът на КАПИТАЛ е поставил интересна тема: "Какво мислите за качеството на българските вестници?" и е получил твърде показателни отговори. Вижте ги, заслужава си. Не че не го знаете това положение де: всички го знаем, ала мнозина все още си купуват вестници. Е, не да ги четат, а просто за да ги разлистят, та да живеят с измамното усещане, че и те четат вестник. Санким, и ний сме "интелегентни", не сме от баш най-простите. То няма и какво да се чете де, ама карай. А пък и вестниците ги правят не за да се четат, а за да покажем, че и ний имаме "свободна преса", да покажем на света, че и ний имаме вестници, санким, не сме от най-простите нации. Всичко у нас е "наужким", всичко е менте, всичко е лъжливо, неистинско, изкривено, изопачено, извратено: та нима само вестниците ни ще са като на хората?!

Медийният бигбос и... кумирът на медиите

Като се замисли човек няма как да не стигне до главния проблем: вестници у нас издават само за да хабят напразно хартията ли?! Какво е това разточителство на хартия - нима и вестниците, дето всеки ден се пише за "екологичните проблеми на планетата", не са част от този екологичен проблем?! Защото доста гори се секат, за да се превръщат в хартия, която пък след това да става на гадни, смърдящи парцали, наречени вестници?! И какъв е смисъла от това?! Аз лично предпочитам горите пред тия парцали...

Разбира се, не съм против вестниците изобщо, напротив, един хубав, смислен вестник, е нещо като хубавата, смислена книга - нищо че е някак си по-бързотечен и преходен. Страхотно велико изобретение са вестниците, но ето че сега стана така, че както всичко друго и свободното слово биде "приватизирано", в него господстващо положение заеха все същите мутри, те дирижират хора, а пък за "велики писачи" и "журналя" бяха провъзгласени хора отвратителни, продажни, със слугински манталитет, които само търсят как да се подмажат на силните, да привлекат вниманието им, да се настанят и те на софрата, та да се налапат с пасти, а пък после и джобовете си да напълнят с тях, за да ги носят у дома и да нахранят домочадието. Ето защо у нас ситуацията със "свободната ни преса" е крайно окаяна, да не кажа безнадеждна, вестниците наистина са ни - трябва да имаме доблестта да го признаем - най-мръсни и гнусни парцали, а пък журналята ни са от един заслужаващ само презрение човешки тип, който е абсолютно безгръбначен, който се пълзи като влечуго, който е досаден като насекомо, който е противно хлъзгав със слуз като мазен плужек.

Ами как де не е така отвратителна цялата ситуация, като веднага след "промяната" все същите ония писачи с добре оформен слугински манталитет, дето слугуваха и продаваха душите си на онази тогавашна унижаващата всичко достойно и държащо на личността си система, изведнъж се "преустроиха" и почнаха да си търсят нови господари, на които да се продадат и да слугуват все така верноподанически.

Историческата "трансформация" у нас, която ченгетата и техните слуги внимаваха да бъде най-нежна, та да не се окаже, че народът ни да вземе да получи реванш за унижениета си, имаше една задача: всичко да си остане все същото, с все същите хора, ама под друго лустро, под друга форма, предрешено и дегизирано като "модерно", "демократично", даже, простете, като "европейско". Комунистите успяха в тия години да осъществят грандиозна мистификация, при която цялата колосална власт, която имаха преди, я превърнаха и осребриха в пари, в богатства, в един по изцяло разбойнически начин формиран капитал. За тази цел медиите, пресата, "духовната власт" трябваше да играят най-значима и отговорна роля, свеждаща се най-вече до непрестанно лъжене, и тя им беше най-точно предписана, а пък на възловите властови места в печата и медиите "Партията" си тури все доверени хора: и Тошо Тошев-Бор, и Боков, и Гранитски, и Кеворкян, и кой ли не още имаха голямата заслуга по отиквовяване на народонаселението, по притъпяване и убиване на гражданското му демократично съзнание, по оплюването на всичко честно, достойно, чисто, идеалистично. Защото всички трябваше да бъдат представени като "маскари", та на този фон действителните маскари да ликуват с безнаказаността си. Много пари се извъртяха в тая пералня, наречена "свободна преса" или "свободни медии", много интереси тук бяха бетонирани за вечни времена, най-откровени мутри като Чьорни хвърлиха и изпотрошиха много пара, за да пазаруват и купуват "съвести", да си поръчват прочувствените вопли на нашите "интелектуалци" като Слави, Недялко, Вежди, Пантю, Цанев, Нешка, Драго, Дърева и пр., и то все с цел колкото се може по-пълно оглупяване на народонаселението. Което, трябва да признаем, с отворени уста гледаше туй театро, и чат-пат дори ръкопляскаше - ако не от удоволствие, то поне от приличие.

Най-важната задача, която беше изпълнена бляскаво, беше да се притъпи, а ако може, най-добре, да се убие, да се ликвидира тъкмо "жилото" на вестникарството, а именно достойната, смела, непознаваща никакви компромиси със съвестта журналистическа позиция. Де що имаше такива журналисти, те бяха набързо смляни, изгонени най-брутално, унизени, оставени да вегетират, да се мъчат, да немеят в невъзможността да намерят някакъв достъп до медиите: като се почне от Иво Беров, та се стигне до Иво Инджев, и се мине през много хора с талант, който беше погубен. Именно защото беше изправен пред алтернативата: да се продадеш, да се омаскариш, ако искаш да оцелееш. Но истинският талант е неподкупен, той предпочита да мре, вместо да плюе на самия себе си. Ето защо в тази атмосфера, в която като най-достойните получиха ритник, мнозинството, както е обичайно по нашите географски ширини, се сви, разтрепера, почна да пише най-угоднически, съвсем беззъбо, лицемерно, подмазвачески. Ето защо и "най-елитни" наши журналисти (простете!) станаха тъкмо най-безскрупулните мръсници, продажниците без капчица морал и дойстойнство, писачите и писачките с един изцяло курвински и най-презрян манталитет. Те станаха и "образец", "норма за подражание", на тях се възхищаваха младите кариеристчета от журналистическите и филологическите факултети, където пък в огромната част от случаите и преподавателите им бяха все от този вездесъщ тип на хамелеоните, мръсниците, подмазвачите, мекотелите, влечугите. Как в такъв случай и в такава среда да оцелее нещо достойно, с мъжки характер, безкомпромисно?! Та нали хем ще го смажат само ако си помисли да застане на такава позиция, хем ще го направят така коварно, че никой и няма да разбере: докато продажната и некадърна посредственост получи огромно поле за изява из нашите вестници и медии. Какво има да се чудим защо се стигна до положение, че в днешен вестник просто няма как да се появи нещо смислено, личностно, написано с морален патос, смело и достойно: та посредствеността е изцяло и напълно безплодна, тя може само да бълва баналности, тривиалност, отегчителна скука, в нея няма и живот, от нея вее само на гнилост и трупно разложение...

Е, за сметка на това сега във вестниците ни турят снимки с цици, та идиотите да си купуват вестника тъкмо заради циците, понеже в кенефите поне могат да се освежат с някаква лека мастурбация в обедната почивка. Пак за нещо стават де, тия парцали, не е като за нищо да не стават. Да, само за това май стават тези вестници, и какво да говорим в такъв случай за техния език и стил (простете!), за гражданското им поведение и позиция (пардон!), за някаква дръзновеност във възпитаването на достойно човешко отношение (извинявайте пак!)?!

Но искам да попитам накрая има ли изход от това жалко положение на българското вестникарство и журналистика? Разбира се, има вестници и журналисти, нещо че се броят на пръсти, които в тази отчайваща среда проявяват и смелост, и морал, и имат и гражданско чувство, и понятие за чест. Тези вестници обаче няма да ги видите на сергиите, в компанията на арогантната вестникарска сволоч. Те са или забутани някъде накрая, или пък, за да си ги купиш, трябва да обиколиш поне половината град: както аз, примерно, трябваше да направя вчера, та да си купя в-к СЕДЕМ - обиколих половин Пловдив.

Мнозинството обаче даже не подозира за тия вестници, пък и как да си ги купи, като на тях няма... цици?! Интернет е една алтернатива, блоговете най-вече, и ще дойде време, в което те ще станат огромна сила, а пък парцалите по вестникарските сергии ще се веят жълти и самотни, никому непотребни. Е, и в интернета, и в блоговете има отгласи от онази умствена недостатъчност, която се среща и шири по вестниците, ама истинското и стойностното и тук ще си пробие път, докато простащината е обречена на провал по всички линии въпреки временните си триумфи.

В това тъкмо ми е надеждата: истината, духът, стойностното, смисленото винаги в края на краищата си пробиват път, а глупостта, наглостта, простотията, мръсотията са все временни явления. Защото с лъжата все идва момент на пресищане, на погнуса, на прозрение, на отврат, докато истината винаги е целебна, за нея винаги душите изпитват веутолима жажда и огромна потребност. Е, разбира се, възможно е някои души да бъдат извратени и да се възторгват тъкмо от пошлостта, но това е до време. Има обаче и непреходни неща и истини, които все някога ще възтържествуват: свободата поставя всекиго и всичко тъкмо на мястото им.

Защото ако бяхме с нормален демократичен усет, ако бяхме с нормална неизвратена чувствителност, ако бяхме достатъчно силни и смели та от мръсното да изпитваме само погнуса, ако бяхме благородни и доброжелателни дотам, че да не сподавяме възторга и одобрението си от ония редки примери на журналистическа или интелектуална доблест, то нещата щяха да се променят към добро колкото се може по-рано. Но освестяването на съзнанията от ширещата се и триумфираща арогантна простотия и мръсотия в пределите на нашата родна публичност е процес, който неспирно тече. Нищо че Гоце все още ни е президент, а не е (както си заслужава, както е предопределен да бъде) най-много вратар на президенството, нищо че пазвантинът-пъдар Бойко напира да ни става... "цар"-управник, нищо че агент Бор е "законодател на вкусовете в... свободното слово"... простете, но ми се приповръща и затова внезапно спирам тази статия...